Днес ще посетим Даскал Ботьовото училище в Калофер. Там ни води Ваня Велкова от Берлин, автор и водещ на рубриката "Нашата България". Историята пази неопровержими факти за делото на даскал Ботьо Петков. Чуйте какво сподели за личността и делото му госпожа Ася Николова, директор на Национален музей "Христо Ботев" в Калофер@http://www.muzeibotev.com/ Изберете www.tatkovina.com и слушайте "Нашата България" днес, 03.02. от 14:00 ч. и на 04.02. от 02:00 ч. българско време, единствено по Радиото на българите по света "Татковина".
02.02.2017
От 1 до 3 февруари са Вълчите празници! Прабългарите са народ с висока материална и духовна култура. За разлика от многото древни религиозни практики, древните българи вярвали само в един бог, който наричали Тангра или Тангри. Чрез култа към този бог нашите предци олицетворявали природата и нейните проявления - стихиите огън, вода, въздух и земя. Според техните възгледи бог е навсякъде. Наред с култа към Тангра сред прабългарите е бил разпространен и тотемизма. Тотемизмът от своя страна е характерен за всички древни общества в това число и българското. То се изразява в почитането на различни животни. Това са обикновено диви представители на фауната. Според вярванията на древните българи, хората с общ произход имат един и същ прародител, който след неговата смърт възприема образа на дадено животно. Така това животно се приема като покровител на представители на един род. Неговият образ е използван в семейната хералдика, т.е. той става тотем на даден род, племе или народ. Религията на прабългарите и тотемизма били взаимно свързани. Доказателство за това е календара на прабългарите. Този календар спада към групата на лунните календари познати днес. Той представлява 12 годишния цикъл, като всяка година е посветена на дадено животно. Една от разликите между прабългарския календар и днешните източни календари е замяната на някои животни. В древната календарна система на българите третата година е посветена на вълкът. Това е напълно естествено, тъй като вълка е животно по-близко до заобиколящия свят на нашите предци. А самият вълк е обожествяван от българите. Традициите на прабългарите се оказват много силни. Те надживяват своето време и оцеляват през вековете. Доказателство за това не са само митичните песни, но самия български традиционен календар. Народа и до ден днешен храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 февруари, известни като Трифунци. Това дава и името на празника на св. Трифон Зарезан.
01.02.2017
Продължаваме пътешествието до Ангоно с разказа от първо лице на Наталия Бояджиева от Филипините! "Влагата сякаш е проникнала в кръвта ми и монотонно пулсира във вените заедно с мириса на океанския бриз. Земята е покрита с лято през цялото време. Ако можеше, и колата би избърсала потта си. Потегляме покрай морето на изток от Манила – към Ангоно, да почувстваме пречистващата сила на природата и да видим прочутите петроглифи, издълбани в скалите през късния неолит." Слушайте продължението на живописния разказ на Наталия Бояджиева, автор и водещ на рубриката "Пътешествие с Натали" днес, 01.02. от 14:00 ч. и на 02.02. от 02:00 ч. българско време, единствено на www.tatkovina.com
01.02.2017
До ден днешен българите почитат традиционния празник на лозарите и виното - Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по стар стил, но мнозина с радост го празнуват и на 14 февруари, според съвременния календар. Защо е толкова обичан и жив този празник с хилядолетна история?
Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен. “Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза. Не толкова драматично, но сходно предание се разказва за християнския светец Трифон. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица. Затова има народно прозвище за светеца – Трифон Чипия. Но независимо от това предание, Св. Трифон си остава на голяма почит. Вярва се, че с негова помощ и благословия лозята стават плодородни. Ето защо лозарите ритуално го търсят и призовават да дойде в техните лозя, когато се съберат на празника на Св. Трифон. Тогава те изричат заклинания да се роди толкова много грозде, че да отрупа и скрие от погледите светеца.
Колкото и да призовават закрилата на светеца, обаче лозарите си знаят, че “лозето не ще молитва, а мотика”. Така че още докато празнуват, селските мъже вече се залавят за работа. Всички притежатели на лозя се обличат празнично на Трифоновден и отиват сред своите лозови “владения”. И без да се маят, се залавят да отрежат по няколко лозови пръчки. Така започват символично пролетната резитба на лозята.
01.02.2017
24-членно жури ще оценява най-добрите вина на ВИНАРИЯ 2017: В международното жури за оценяване на най-добрите вина на „Винария 2017“ ще бъдат включени 24-ма дегустатори от страната и чужбина. Петнадесет от тях са членове на Съюза на енолозите в България, който е партньор на Националната лозаро-винарска камара в организацията на конкурса. „Тази година ще има по-голямо разнообразие от дегустатори, които вече имат натрупан международен опит. По този начин мисля, че комисията ще бъде доста по-качествена“, коментира председателят на СЕБ Станимир Стоянов, който за 8 поредна година участва в журито по оценяване на най-добрите вина на ВИНАРИЯ. Той посочи, че петима от членовете на международната комисия са носители на приза „Енолог на годината“ – Десислава Байчева, Надежда Дюлгерска, Екатерина Гаргова, Стоян Стоянов и Тихомир Трифонов, което е още едно доказателство за високия професионализъм на дегустаторите. Освен това деветима от тях бяха и част от журито на престижния винен форум Concours Mondial de Bruxelles, който за първи път се проведе в България, в Международен панаир Пловдив през 2016 г. „И това е още един фактор, който потвърждава високия авторитет на българските енолози, които са на световно ниво и са професионалистите, които ще определят безапелационно най-добрите напитки на Винария“, увери Станимир Стоянов. Той допълни, че сред дегустаторите отново ще има чуждестранни енолози. Сред тях са вино блогърът Пол Капуто от Англия, Пол Демюлнер от Франция, който е част от екипа на организацията „The Wine Mosaic“, специализирана в сектора на виното от Средиземноморието, и редакторът на най-престижното винено списание в Чехия „Вино и дегустация“ Михал Шетка. Председател на международното жури ще е д-р Димитър Гайдарски.
Възроденият преди 5 години Международен конкурс за вина, ракии и винено бренди се провежда според правилата и критериите на най-авторитетните конкурси по света. Целта му е да осигури възможност за международно признание на участващите производители.
27.01.2017
В рубриката "Нашата България" с автор и водещ Ваня Велкова от Берлин, ще посетим Даскал Ботьовото училище в Калофер. Ще разлистим пожълтелите страници на историята, ще извадим незабравените спомени за делото на даскал Ботьо Петков. Чуйте какво сподели за личността и делото му госпожа Ася Николова, директор на Национален музей "Христо Ботев" в Калофер@http://www.muzeibotev.com/
Изберете www.tatkovina.com и слушайте "Нашата България" днес, 27.01. от 14:00 ч. и на 28.01. от 02:00 ч. българско време, единствено по Радиото на българите по света "Татковина".
25.01.2017
Приятели, заповядайте на събитието "Китай през погледа на Наталия Бояджиева" - да се потопим в атмосферата на далечния Изток, точно в навечерието на Китайската Нова Година! Събитието ще се състои на 27. януари (петък) от 17:00ч. в отдел ИЗКУСТВО на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" - Варна, на адрес: ул. "Ген. Паренсов" 3 (до Червения площад).
Ще пием чай по традиция, ще си говорим за Китай и неговите хора.
До скоро - на Китайска Нова година!
25.01.2017
Местните храни са новото гурме, показва изложението „Фудтех 2017“. То събира български и чуждестранни компании от хранителната индустрия от 22 до 26 февруари в Международен панаир Пловдив. Типични продукти на региони от България, Италия, Гърция и други страни ще бъдат демонстрирани в Града на виното и деликатесите, който се превръща в кръстопът на вкусове.
Експозициите на българските производители предлагат по-широка гама месни и млечни продукти, плодови и зеленчукови консерви, захарни и сладкарски изделия, биохрани, традиционни и модерни специалитети. Акцентира се на автентичните съставки и методи за преработка, за да се съхранят типичните качества. Кисело мляко, сирене, сметана и масло, направени по най-стари рецепти, показва една от най-големите ферми у нас. За първи път ще има колбаси от дивечово месо, различни видове брашно и зърнени храни, органичен оцет.
Големият интерес към „Фудтех 2017“ се дължи на възможността новите колекции да бъдат представени в Града на виното и деликатесите, който миналата година привлече близо 40 000 гости от страната и чужбина. Българските специалитети впечатлиха посетителите, въпреки силната конкуренция на италиански производители.
Сега изложбата “Вкусове от Италия” също е двойно по-голяма, а изкушаващите щандове изтъкват кулинарната слава на Сицилия. Тя е представена от биовино, десертно вино от Марсала и ликьори от цитруси, прошуто и колбаси от планината Неброд, месо от черни прасета, което е много по-здравословно от обикновеното свинско, ядки, паста и шамфастък от Бронте, люто сирене, различни изделия от прочутите праскови, отглеждани в Бирона.
Простотата на локалните кухни вече измества висшата кулинария, твърдят експерти. На тази тенденция е посветена и конференцията „Бъдеще за местните храни“, която се организира от фондация „LocalFood.bg“ и Slow Food България. На форума ще се дискутира как специфичните за всеки регион ресурси и опит може да бъдат използвани за бизнес със занаятчийски и фермерски храни.
25.01.2017
..."От този чуден ден съм запазила още един спомен – Ангоно.
Днес светът е ослепителен. Всеки пласт светлина има цвят. Слънцето – самият огън, вече разпален, пулсира, трепти и вибрира. Маранята размива очертанията на къщите. Влагата сякаш е проникнала в кръвта ми и монотонно пулсира във вените заедно с мириса на океанския бриз. Земята е покрита с лято през цялото време. Ако можеше, и колата би избърсала потта си.
Потегляме покрай морето на изток от Манила – към Ангоно, да почувстваме пречистващата сила на природата и да видим прочутите петроглифи, издълбани в скалите през късния неолит." Целия разказ на Наталия Бояджиева, автор и водещ на рубриката "Пътешествие с Натали" слушайте днес, 25.01. от 14:00 ч. и на 26.01. от 02:00 ч. българско време, само на www.tatkovina.com
17.01.2017
Днес е Антоновден! Св.Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Той е имал дар за чудотворство и прозорливост. Успял е да убеди много езичници да приемат християнството. Според народните вярвания Антон и Атанас са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната си и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите. Българският народ вярва, че Антоновден е един от лошите, тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Те правят само содени питки, намазани с мед или маджун и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата. От там и този ден се нарича още Лелинден. За Антоновден задължително на трапезата трябва да има печено свинско месо, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и други. На този ден имен ден празнуват Антон (от гръцки език - ценен или „който увеличава цената"), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други. На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти.