Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости.
Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година.
28.12.2017
НА www.tatkovina.com СЛУШАЙТЕ РЕПОРТАЖА НА ДИМИ ЙОРДАНОВА ОТ РИМ:
Орлин Горанов, Еделина Кънева и Орлин Павлов изпяха "Хубава си Татковино" специално за слушателите на радио "Татковина"!
Слушайте репортажа на Дими Йорданова за концерта "На Коледа с любов", който се проведе в Българското посолство в Рим по повод българското председателство през идната година. Чуйте какво споделиха Еделина Кънева, Орлин Горанов и Орлин Павлов в блиц интервю за слушателите на Интернет радио "Татковина".
Изберете www.tatkovina.com днес, 28.12. от 15:00 ч. и на 29.12. от 03:00 ч. BG вр
22.12.2017
Наближава Бъдни вечер, а след това е Коледа! Първата кадена трапеза е на Игнажден. Той е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Разпространен е в цялата етническа територия на България. На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Макар, че се празнува в цялата страна, празникът е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско). Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ”полазване“. На този ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни. Всичко за празника и обредността чуйте от д-р Ваня Велкова от Берлин, автор и водещ на рубриката "Нашата България", днес, 22 декември от 14:00 ч. и на 23 декември от 2:00 ч. BG време, само на www.tatkovina.com
20.12.2017
Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа!
Днес, 20 декември, е Игнажден, един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Той е разпространен в цялата етническа територия на България.
На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец.
Макар, че този празник се отбелязва в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско).
Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ” полазване “На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни.
Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “
Честит празник!
20.12.2017
Тръгваме към Кападокия! Там ни води ни Весела Павлу в новото издание на рубриката "Земен рай". Всичко, което може да се разкаже за Кападокия, е малко, в сравнение с усещането да я посетиш и с плавен преход да преминеш към Ориента, гальовните лъчи на слънцето, нежното докосване на кашмирените шалове, разпаления танц на дервишите, спокойния нрав на камилите, незабравимия вкус на баклавата...
Кападокия трябва просто да се изживее!
Попътувайте с нас на www.tatkovina.com на 19 декември от 14 часа и на 20 декември от 2 часа българско време!
18.12.2017
НА www.tatkovina.com СЛУШАЙТЕ РУБРИКАТА "ЗЕМЕН РАЙ" С АВТОР И ВОДЕЩ ВЕСЕЛА ПАВЛУ ОТ НИКОЗИЯ:
Тръгваме към Кападокия! Там ни води ни Весела Павлу в новото издание на рубриката "Земен рай". Всичко, което може да се разкаже за Кападокия, е малко, в сравнение с усещането да я посетиш и с плавен преход да преминеш към Ориента, гальовните лъчи на слънцето, нежното докосване на кашмирените шалове, разпаления танц на дервишите, спокойния нрав на камилите, незабравимия вкус на баклавата...
Кападокия трябва просто да се изживее!
Попътувайте с нас на www.tatkovina.com на 19 декември от 14 часа и на 20 декември от 2 часа българско време!(снимки: Весела Павлу)
17.12.2017
В ПЛОВДИВ ЗАПОЧНА 23 ФЕСТИВАЛ "ЗЛАТЕН РИТОН" НА БЪЛГАРСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО И АНИМАЦИОННО КИНО, 16 - 22 ДЕКЕМВРИ 2017
https://www.youtube.com/watch?v=ybYU-l9J9Xg&feature=youtu.be
17.12.2017
ДО ВСИЧКИ ПЛОВДИВЧАНИ И ГОСТИ НА ПЛОВДИВ!
Покана от Момчил Карамитев, син на големия и незабравим български актьор и педагог Апостол Карамитев: Заповядайте на 20 Декември, 2017, от 17:00 ч. в "Лъки"-дом на киното, Пловдив, ЗАЛА 2, в програмата "Открити хоризонти" ще се прожектира филма "По стъпките на предците ни в Окситания", в рамките на кинофестивала "Златен Ритон". Очакваме Ви!
15.12.2017
Наближава Игнажден! Той е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Разпространен е в цялата етническа територия на България. На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Макар, че се празнува в цялата страна, празникът е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско). Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ”полазване“. На този ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни. Всичко за празника и обредността чуйте от д-р Ваня Велкова от Берлин, автор и водещ на рубриката "Нашата България", днес, 15 декември от 14:00 ч. и на 16 декември от 2:00 ч. BG време, само на www.tatkovina.com
09.12.2017
На 9 декември е Св. Ана! Честит празник, именици!
Няколко дена след големия християнски празник Никулден българската православна църква отбелязва денят на Св. Ана. Според Библията Св. Ана е майката на Дева Мария. На Зимна Св. Ана църквата чества нейното зачатие. Нашия народ нарича този празник Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
В някои райони на страната на този ден се извършват гадателски практики, които са характерни за празника Игнажден. За разлика от него на Зимна Св. Ана полазниците обикновено са деца-най-често малки момичета. Народът вярва, че малките деца са все още невинни души, които не са способни на лоши постъпки.
Този празник се почита също от врачките и магьосниците.Те правят различни заклинания на този ден. Според народното поверие за да е силна една магия, тя трабва да е направена на нивата. По това те до някъде приличат на бродниците, които от своя страна, чрез магии отнемат силата и плодородието на чуждите ниви.
Много хора в миналото са вярвали, че в нощта срещу празника на Зимна Св. Ана магьосниците, чрез своите умения са сваляли луната. Според преданията те много по-трудно я връщали на предишното й място.
За да се предпазят от зли магии хората на този ден са приготвяли кръстове, чрез тях са гонили всички лоши духове.