На 18 януари отбелязваме Атанасовден!
Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
19.01.2018
На 17 януари е Антоновден!
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството.
Според народните вярвания Антон и Атанас (неговият ден се чества на 18 януари) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подковават коне), точилари и други. Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната си и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.
Българският народ вярва, че Антоновден е един от лошите, тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Те правят само содени питки, намазани с мед или маджун и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата. От там и този ден се нарича още Лелинден.
За Антоновден задължително на трапезата трябва да има печено свинско месо, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и други.
На този ден имен ден празнуват Антон (от гръцки език - ценен или „който увеличава цената"), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.
На празника на Св. Антоний не се работи.
19.01.2018
Белинташ - скален масив с много легенди и хипотези! Какво твърдят археолозите, какви предания разказват местните жители чуйте с днешното издание на "Нашата България" с автор и водещ д-р Ваня Велкова от Берлин. Изберете www.tatkovina.com от 14:00 ч. и на 20.01. от 02:00 ч. българско време, за да разбулим заедно тайните около природния феномен Белинташ, в Родопите.
12.01.2018
Планината на Орфей днес ни приютява с уникалните си гледки и пещери. Води ни Ваня Велкова от Берлин, автор и водещ на рубриката "Нашата България". Тя много обича да пътува в България и да събира малко известни факти, легенди и разкази и да събира националното ни богатство в предаването "Нашата България". Родопите - мистична и магнетична! Елате на www.tatkovina.com, за да тръгнем заедно из омайната Родопа планина и нейните неповторими пещери. Изберете радиото на българите по света "Татковина" днес, 12.01.2018 г. от 14:00 ч. и на 13.01. от 02:00 ч. българско време, и слушайте рубриката "Нашата България".
09.01.2018
НЮ ЙОРК, НЮ ЙОРК!
Като в песента....Весела Павлу ни отвежда в страната на необятните възможности и в един от най-красивите градове на света Ню Йорк.
Запленена от красотата му, Веси разказва за с възхита и вълнение за историческите и културни забележителности на мегаполиса.
Слушайте рубриката "Земен рай" и пленяващия разказ на Весела Павлу днес, 9 януари от 14:00 ч. и на 10 януари от 02:00 ч. българско време, само на www.tatkovina.com
07.01.2018
На 7 януари е Ивановден! Честит имен ден на празнуващите днес!
Този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората - на Йоан Кръстител или Предтеча. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден, къпят се всички именници, къпят се годените моми и ергени.
На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.
В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.
В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.
В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.
06.01.2018
На 6 януари е Йордановден, Богоявление!
Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.
В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже -"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка. Честит имен ден на празнуващите днес!
05.01.2018
Не спираме да пътуваме из българските общности по света! Днес ще се отправим към Валенсия, чрез репортажа на Яна Пламенова за Коледа и голямото празненство в ПБНУ "Васил Левски" към Асоциация "Прогрес". Отиваме и в Атина и Българско неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", притегателно място за сънародниците ни там и незагасващо огнище на българщината. Там ни пренася репортажа на Виктория Иванова.
Слушайте седмичното обзорно предаване "Калейдоскоп" днес, 5 януари от 15:00 ч. и на 6 януари от 03:00 ч. българско време, единствено на www.tatkovina.com
05.01.2018
Родопите - мистична и магнетична! Планината на Орфей днес ни приютява с уникалните си гледки и пещери. Води ни Ваня Велкова от Берлин, автор и водещ на рубриката "Нашата България". Тя много обича да пътува в България и да събира малко известни факти, легенди и разкази и да ги събира националното ни богатство в предаването "Нашата България". Елате на www.tatkovina.com, за да тръгнем заедно из омайната Родопа планина и нейните неповторими пещери. Изберете радиото на българите по света "Татковина" днес, 05.01.2018 г. от 14:00 ч. и на 06.01. от 02:00 ч. българско време, и слушайте рубриката "Нашата България".
03.01.2018
От 25 декември до 6 януари са така наречените МРЪСНИ ДНИ.
В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както в много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни.
Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление ( Йордановден ) – 6.01 ст. Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли ( около 3 часа сунтринтта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях, като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Според народното поверие, от главата до предните си крака каракоджоло има човешки черти, а другата половина от неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджола го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли - тогава този дух губи своята сила. Още по темата прочетете в България /Традиции на страницата ни.