Татковина

Здравейте, скъпи слушатели и приятели на Радио "Татковина", Знаете ли кои са лужичаните и как празнуват Великден? Знаете ли, че великденските яйца на лужичаните са едни от най-красивите в света? Лужичаните, наричани още "лужишки сърби", са западнославянски народ, който в днешни дни населява немските провинции Саксония и Бранденбург. "Столицата" на лужишките сърби е град Баутцен. В Германия лужичаните са признати като национално малцинство. Те имат свой език, флаг, химн. Лужичаните са католици или евангелисти. В официални данни се посочва, че лужишките сърби наброяват около 60 000. По време на преселението на народите лужишките сърби напускат обитаваните от тях тогава земи, т.е. северно от Карпатите, между реките Одър и Днепър и се отправят на запад. През 6 век от н.е. те се заселват на територията, разпростираща се между планината Ерц и Балтийско море. Най-ранните писмени доказателства за лужичаните датират от 631 г. В наши дни лужишките сърби имат свои училища, детски градини, църкви, музеи, издателства, вестници, радио, дружества, фолклорни ансамбли. Създадени са Институт на лужичаните, Институт за лужишки език към Университ Лайпциг, "Фондация за лужишкия народ", Лужишки национален ансамбъл, Музей за историята и културата на лужишките сърби, а също така Дом на лужишката народна култура. Можем да кажем, че лужишките сърби се гордеят със своята 1400-годишна история, свидно пазят езика си и активно работят за съхраняването на своя богат фолклор и култура. Най-големият и най-обичан празник в календара на лужишките сърби е Великден. А яйцата - те играят голяма роля в празниците на лужишките сърби - в пролетните празници, в сватбените ритуали, в кръщенките... Яйцата присъстват в легендите, приказките, песните... Децата кръщелници, например, получават на Великден от кръстниците си три шарени боядисани яйца, като числото 3 е символ на Триединството - Бог Отец, Син и Светия Дух. Освен трите яйца кръстниците подаряват още великденско козуначе, меденка, дребни пари. Студентите свързват подареното им пъстро яйце с отлични успехи в учението и късмет. На Великден обичащите си поднасят един на друг червени яйца. Повярвайте ми, че великденските яйца на лужичаните са уникални и очарователни по красота. Истински филигранни произведения на изкуството! В петъчния ден, преди Възкресение Христово, около масата сяда цялата фамилия, за да боядисва и изписва яйца. Изписването им трае часове. Рисуват и жени, и мъже, и деца, и млади, и стари... Изисква се голямо търпение, прецизност, фантазия, както и много добро познаване на традиционните орнаменти и техники за боядисване на яйца. За украсяването на великденските яйца лужичаните използват различни техники. Много строго се съблюдава използваните цветове и мотиви за украса на яйцата да съответстват на традиционните цветове и мотиви за лужишки яйца. Това е така, защото отделните елементи от декорациите за яйца имат своето специфично значение за лужишкия народ. Според традицията лужичаните изписват варени, сурови или кухи яйца. Най-честно използваните "инструменти" за рисуване са фино подострени гъши или гълъбови пера, както и карфица с метална или стъклена глава, втъкната в неподострен молив. Боите, в повечето случаи, са хранителни (под формата на таблетки). Много от майсторите, обаче, разказват, че сами приготвят боите си от лук, орех, червено цвекло, билки и др. Лужичаните казват, че посредством изписването на великденските яйца се повишава стойността не само на яйцето, но се подсилва силата на неговото магическо въздействие. Дори и при цялата свобода на боядисване и рисуване, в лужишките яйца винаги се открива традиционната симетричност в декорацията, както и магическите орнаменти: триъгълник, слънчев кръг, лъчи, гъши крачета, зъби на вълк, пчелни клетки и др. От една страна цветовете и орнаментите на лужишките великденски яйца отразяват цветовете на лужишките народни носии. От друга страна яйцата символизират живота, Възкресението, събуждането на природата през пролетта, надеждата за плодородие, здраве, любов, вярност. Ще Ви споделя и нещо друго интересно. Подредбата на мотивите по лужишките яйца в повечето случаи е симетрична и затворена като с това символизира кръговрата на живота и природата. Яйцето, казват лужишките сърби, трябва в своята пълнота да предава една хармонична картина. Типични са следните орнаменти: пчелни клетки, зъби на вълк, слънце като кръг или полукръг, сноп от слънчеви лъчи, изгряващо слънце, гъши крачета, кръст, цветя и др. Някои от тълкуванията на орнаментите са: Слънцето символизира пролетта, пробуждането и развитието на живота. Пчелните клетки са символ на пролетта, стабилност и хармонично равновесие. Зъбите на вълк са символ на Светата Троица - Бог Отец, Син и Светия дух; а също така защита от злото и зимата. Слънчевият кръг с вълчи зъби говори за щастие в живота и защита. Кръстът е израз на вярата. Три точки, съответно три триъгълника - те са църковен символ за Светата Троица; а също символ на семейното единство - баща, майка и дете. Гъшите крачета символизират богата реколта в градината и полето, а също така мъдрост. Гроздето е символ на плодородие. Лужишките сърби боядисват яйцата си в един или много цветове, при което белият цвят не се брои. В този смисъл "едноцветно" е това яйце, което е боядисано само веднъж и показва определен бял мотив. За лужишките яйца са типични следните цветове: жълт, оранжев, розов, червен, син, зелен, виолетов, кафяв. Интересно е, че в някои региони лужичаните изписват на яйцето свежи мотиви върху черна основа. В други селища типичните цветове за боядисване и украса на яйца са ярки. Използват се също така розово, яркозелено, както и активни сини тонове. Обичани са също мотивите: върбови клонки и цветя. Има яйца, на които е изрисувано дървото на живота. На други са изписани интересни цитати. Сега ще Ви разкажа за някои ритуали на лужишките сърби: От събота през нощта до неделя сутринта, когато звънят църковните камбани, момичета и жените ходят по улиците и пеят великденски песни. С великденското пеене се оповестява Възкресението Христово. Търкалянето на великденски яйца се провежда в неделя, на Великден. Този лужишки обичай е на повече от 400 години и живее до днес. В миналото обичаят е свързван с плодородието. Днес той е наричан от децата "Великденска игра" и доставя радост на малки и големи. Търкалянето на великденски яйца е една от големите атракции на Великден. Здраве и красота обещава Великденската вода на тези момичета и млади жени, които са я донесли и са се измили с нея. Затова на разсъмване, още преди изгрев слънце, в неделя, момичетата отиват до близката чешма, кладенец, река или езеро, за да налеят Великденска вода. Задължително условие, обаче, е на отиване и на връщане от чешмата момичетата да не изричат нито една дума, защото само една произнесена дума може да развали "вълшебната вода". Един от най-старите ритуали на лужишките сърби е Великденското яздене. На Великден, в неделя, празнично облечени мъже яздят украсени коне. Ездачите пеят песни, минават по улиците и оповестяват новината: "Христос воскресе!". Някои от ездачите, например в Остро, прекосяват с конете си и нивите, за да има богата реколта. Традиционно великденските ездачи са мъже и всички официално и еднакво облечени. Те имат бяла риза, черна вратовръзка, черен панталон, черен фрак, черен цилиндър, обути са с черни ботуши. Предполагам, че ще Ви бъде интересно да узнаете и това, че младите мъже, които за първи път вземат участие във Великденската езда, носят на гърдите си малък зелен венец. Тези мъже, които яздят 25 или повече години, носят сребърен венец, а тези ездачи, които повече от 50 години участват във Великденското яздене, се отличават със златен венец. Ден преди празника, в събота, конете за яздене се почистват добре. На Великден гривата на конете е сресана, сплетена и украсена с панделка, панделки, перли, цветя... Панделка е поставена и на опашката на коня. Преди началото на конната процесия всички присъстват на тържествена литургия в църквата. След това ездачите се качват на конете си и обикалят църквата. Пеейки, яздейки и носейки голям кръст, статуя на Христос и знамето на църквата, те обикалят не само по улиците и околностите на селището, но понякога изминават дори 40 километра. Преди да поемат път за обратно, свещеник благославя ездачите. За лужишките сърби язденето на Великден е значимо религиозно събитие. Броят на великденските ездачи непрекъснато нараства, през последните години той е около 2 000. Скъпи слушатели и приятели на Радио "Татковина", Днешното предаване, в което разказахме за лужишките сърби, населяващи две немски провинции; за великденските яйца и ритуали на лужичаните, е към своя край. Предаването ще завърша със следните думи на лужишки език: "Станил йе хорйе Йесус Крист, алелуя!" Преведено на български език това означава: "Христос воскресе!" С пожелание за весели Великденски празници, за Вас предаде от Берлин, Ваня Велкова