„Европа се затваря“, пише датският ежедневник Информашион по повод въвеждането на граничен контрол в Дания и Швеция. До преди две седмици идеята за свободното движение на стоки, услуги и работна ръка в Европейския съюз намираше най-ясно изражение в развитието на района Йоресунд. Името на региона идва от протока между датската столица Копенхаген и шведския град Малмьо. Тук в края на 90те години бе изграден грандиозен железопътно-автомобилен мост, който свързва двата града и през последните 20 години в района се наблюдава значителен икономически подем. В района на Йоресунд има много големи фирми, както и държавни и местни органи на управление, добра инфраструктурна мрежа с 2 летища. Тук са събрани много висши учебни заведения, а това означава високо образована работна сила в района. Много хора например живеят в единия град, а работят в другия и всеки ден прекосяват моста. Но тази действителност без граници, която много хора тук приемаха за даденост бе поставена на изпитание с въвеждането на граничен контрол от Швеция в началото на годината и ефекта на домино, който последва с въвеждането на граничен контрол от страна на Дания и Германия. Българите, живеещи в двете скандинавски страни, също усещат затягането на граничния режим в своето ежедневие. В Дания по официални данни живеят около 7.600 българи. Около половината от тях са съсредоточени в столицата Копенхаген и нейните покрайнини. Още няколкостотин българи живеят в Малмьо. Граничният контрол, който Швеция въведе, означава, че всеки път, когато човек преминава границата, трябва да си носи паспорт или друг валиден документ за самоличност. Проверките отнемат време, а влаковете между двата града не пътуват толкова на често, колкото преди. В едно забързано ежедневие, когато родителите работят в единия град, а трябва да успеят да вземат децата си от ясли или детска градина в другия град преди детското заведение да затвори, това създава затруднение. Като реакция на шведския граничен режим, Дания въведе временен граничен контрол по границата с Германия засега валиден до 3. февруари. За разлика от Швеция, която въведе правила за отговорност на превозвача, Дания прилага избирателен режим на гранични проверки, т.е. спират се автомобили или пътници при съмнение за нелегални имигранти. Засега такива проверки се правят по границата с Германия в Южна Ютландия, както и в пристанищните градове с фериботи Гесер, Рьодбю и Рьоне. Шведският закон за отговорност на превозвача задължава транспортните фирми да проверяват самоличността на пътниците. Пътуващите с влак от Копенхаген за Швеция преминават през паспортна проверка на гарата при копенхагенското летище Каструп, където са отворени над 30 контролни пункта. Много българи в Дания ползват директните полети на Уиз еър до София от Малмьо. Преди няколко години бяха закрити директните авиолинии от Копенхаген до София и летището в Малмьо е добра алтернатива. Нормално пътят с кола или автобус от Копенхаген до летището в Малмьо е около час, но сега с въвеждането на паспортния контрол може да се очаква по-дълго време за транспорт. На границата между Дания и Германия също се правят проверки. Макар и там те да са избирателни. Хората трябва да си носят валиден паспорт или лична карта. Ако човек няма документ за самоличност и не търси убежище, няма право да влезе в страната. До скоро много от имигрантите не искаха да се регистрират в Дания и продължаваха към Щвеция, където законът за бежанците е по-либерален и където много от тях имаха роднини и приятели. Това вече е много трудно. Още с първите дни на въвеждане на граничния контрол Швеция констатира значително намаляване на броя на търсещите убежище. Дания е отказала на 200 души да влязат в страната от въвеждането на граничния контрол. В същото време датското правителство затяга законите за бежанците. В подготвения законопроект са заложени намаляване на икономическата помощ за бежанците, удължаване на периода до 3 години, в който случаят на един бежанец се разглежда за право на другия член на семейството да дойде в страната, както и се търсят мерки за бързото интегриране на бежанците на пазара на труда. По прогнози на датското правителство се очаква около 25.000 души да потърсят убежище в Дания през тази година. Новите правила предизвикват много дискусии в обществото. По повод въвеждането на граничния контрол датският министър-председател Ларс Льоке Расмусен заяви преди дни „Това не е приятен момент. Ние сме инвестирали милиони в района на Йоресунд и това е крачка назад“. По неофициални данни Швеция има намерение да продължи контрола по границата с Дания през следващата половин година. Много фактори сочат, че засега граничният контрол ще остане част от ежедневието на хората в тези райони, а Йоресунд ще се бори да запази облика на район, в който хората са граждани на Европа без граници. Дали наистина е възможна тази Европа? За Радио Татковина от Копенхаген предава Светла Живкова  

Аудио