Здравейте слушатели на Интернет радио Татковина! Аз съм Светла Кьосева от Будапеща. Животът на българите в Унгария винаги е бил наситен със събития. Особено е вярно това за 2014 – годината на центенариума на Дружеството на българите в Унгария – най-старото от съществуващите днес организации на българите по света, играло централна роля в живота на българите тук вече 100 години без прекъсване. След силното начало през пролетта – с откриването на паметника на българските градинари на едно от култовите места в Будапеща, пазара Бошняк, патронажът на събитието бе поет на най-високо държавно ниво: унгарският президент Янош Адлер и българският вицепрезидент Маргарита Попова, които присъстваха лично на тържествения концерт в Българския културен дом. Последваха изложби и концерти, чествания и тържества, за да стигнем до новата кулминация на 22 септември тази година. Денят на българската независимост бе избран неслучайно. На този ден бе направена нова крачка в живота на българската общност. За мен събитията от деня бяха преломен момент в живота на българите в Унгария. Това бе денят, в който „отърсихме праха от ежедневието“ и погледнахме света през очите на изкуството. В чужбина човек е често самотен, това усещане се запазва у поколения наред, които макар и добре социализирани, продължават да чувстват своята различност. И макар да са отрасли в новата родина, а България е останала по-скоро в спомените на родители и близки, те усещат своето особено положение в обществото, своята изключителност и другост. В тази си самота най-напред посягат към корените, към изконно народното изкуство, към фолклора, от който бликат и мъката, и радостта, и ритъмът, и споменът, и тътенът, и забравата. Потапят се в чистия извор. Живеят с него. И в същото време над тях тегне опасността да го превърнат в декор, във фасада, с която да се обградят от света и промените в него. Истински узряваме за богатото усещане на двойнствената си идентичност, когато преработим тътена от миналото и преплетем в него звуците на нашето съвремие, ритъма на собствения си живот, когато с очи пълни с фигурите от шевиците и цветовете от халищата създадем своя образен свят. Когато с душа, омаяна от звуците на гайдата, на идващи от древността гласове, изпеем своята песен. Или ги нарисуват и изпеят за нас така, че да ги почувстваме свои. В годината на своя центенариум българите в Унгария направиха своята голяма крачка към света на съвремието. Тя бе подготвяна десетилетия. Но като че ли точно на този ден бе извършена от общността, за общността. На 22 септември бе открита галерията на български художници от Унгария и представен новият диск на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ. Един истински празник за всички ни. В прекрасно обновените и подредени зали в една отдавна свързана с общността сграда – бившето училище на улица Байза – бяха подредени произведенията на български художници от Унгария, които въпреки различията по възраст, стил, художествен изказ, степен на натурализация, съставят единно цяло и хармонират помежду си. Не бих казала даже, че тази хармония се дължи на нещо чисто българско – може би то е общочовешко, но те са свързани тук и поставят основите на едно ново средище за българите в Унгария. Нека го наречем: Б44 – според сполучливото лого на галерията. Във втората част на вечерта Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ представиха своя нов диск. Концертите на Габи и Николай също не са новост. Но тази вечер те направиха нещо ненадминато – онзи синтез, за който вече споменах, върху който те отдавна работят и тази вечер и тук, го постигнаха. Овладяният глас на Габи, изчистените мелодии на Николай, вариациите на теми от песни или текст, бързата смяна на настроението, неочакваните решения – всичко беше изпипано до последния звук и жест. Ако не се страхувах, че ще звучи патетично, бих казала, че се гордея, че живея сред тези хора, че имам възможността отблизо да наблюдавам и съпреживяват търсенията и постиженията им. Защото те са част от моето ежедневие. И ако мога по този егоистичен начин да се похваля – да, ужасно ми е приятно, че съм част от тях, че ги познавам, виждам, разговарям, споря и работя с тях. С много от тях – защото ставаме все повече. Тази вечер имаше много просълзени очи. И това не бе чиста сантименталност. Нито дори само дълбоко съпреживяване на изкуството. Мисля, че просто се разпознахме в изкуството, пресътворило нашия собствен живот. А сега за едно предстоящо събитие. Започна новата учебна година. И заедно с пожеланието за търпение и упоритост в ежедневието, за напредък и успехи в знанието, днес Ви напомняме за конкурса АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ организиран от Българското училище за роден език в Будапеща и Асоциация Тангра, Испания. Както знаете, той включва Литературен конкурс Конкурс за рисунка Конкурс за музикално-словесно народно творчество (Подробности можете да видите и на сайта на Радио Татковина – медиен партньор на събитието.) Очакваме творбите на децата до 25 октомври! Освен на посочения там адрес, можете да изпращате конкурсните работи и на имела на Българското училище в Будапеща: skioseva@gmail.com Очакваме Вашето участие, Вашите въпроси! На заключителния етап, който ще бъде организиран в Будапеща на 21-23 ноември, освен галаконцерт на победителите, плануваме и Кръгла маса на учителите. На срещата в София г-жа Михалевска от Министерството на образованието и науката предложи темата „Организация на учебния процес в българските училища зад граница“, която е много актуална и полезна за всички ни. Така че, освен конкурсните работи на децата, очакваме заявки за участие в Кръглата маса и мнения и препоръки за нейното организиране. При допълнителна информация за броя на участниците и техните предпочитания, ще положим специални усилия за организацията и осигуряване на представители на българските институции. Към срещата прояви интерес Българското национално радио, което на 22 ноември ще излъчи няколкочасово директно предаване от Будапеща. Българските институции в Будапеща ще осигурят 20 безплатни нощувки за децата победители, за да улеснят организацията на фестивала, с надеждата, че той ще се превърне в истински празник за нашите деца. При изгодни условия ще бъде осъществено и настаняването на учителите. С уважение и надеждата за скорошна среща: От мое име и от името на Деана Иванова, от Асоциация Тангра – Мадрид.

Аудио