ВОДНИТЕ ГРАДОВЕ НА РЕКА ЯНДЗЪ И НЕЖНО ПЪНЛАЙСКО ЦВЕТЕ-репортажи на кореспондента ни в Китай Наталия Бояджиева (17 юли 2012г.) Все пак влизаме в Сватбената зала, обстановката е жизнерадостна и оживена още повече от млада двойка, която е наела древни сватбени носии и позира развълнувано за снимки и на двата етажа. Вълнението им се пренася и на нас – толкова са слънчеви, едновременно притеснени и искрящи от щастие. Тук са седнали на яркочервеното сватбено легло, изящно резбовано, което е не просто легло, а цяла малка стая с покрив. Когато леглото може да бъде гравирано по този начин, хората трябва да са спокойни, мирни и щастливи. Майсторството на китайските занаятчии личи в дърворезбата – човешките фигури, птици, животни и цветя са връх на съвършенството. Греди, врати и прозорци – на всичко е вдъхнала душа сръчната ръка. Темите са взети от народните легенди, като пънлайската за Осемте безсмъртни, прекосяващи морето. Виждаме битови сцени на риболов, бойни барабани и гонгове, традиционни образи като дракон и феникс, носещи благоденствие, разцъфнали сливи, орхидеи, божури, бамбук и хризантеми. Те описват народните обичаи с прост и неподправен език, фино и изящно. Но не само радост е изложена в тази зала, а и повод за мъка… Колко ли сълзи са се пролели над ето тези свидетелства за развод. От династията Тан (681 – 907г.) до окончателното му премахване в Република Китай, е съществувал и развод, обявен едностранно от съпруга. За да бъде признат, е било достатъчно недоволният съпруг да посочи поне една от следните причини: 1.Съпругата не проявява синовна признателност към свекъра и свекървата. Те могат да разрушат брака дори и против волята на двамата партньори. 2.Тя не успява да роди син. 3.Тя е ревнива. Това включва и несъгласие мъжът й да си вземе втора съпруга или наложница 4.Тя е зла. 5.Тя е приказлива. 6.Тя извършва кражба. Все пак има три изключения, при които не е разрешен едностранен развод, дори ако някоя от горните причини съществува: ако тя няма семейство, в което да се върне, ако е съблюдавала целия тригодишен траур за свекър или свекърва или пък ако нейният съпруг е бил беден, когато са се оженили, а сега е богат. Имало справедливост… Навън светлината не се е променила – все такава си е , като пред здрачаване. Свежото ухание на влажна кора на дървета и листа ни приветства. Езерото е спокойно и притихнало, повърхността му не се надипля от никакъв вятър. Неподвижното тъмно огледало ми напомня даоистката притча за водата в езерото – всяка човешка същност може да бъде сравнена с езерни води, а тялото – с бреговете му. Добрите дела са като воден извор. Ако човек не успее да натрупа достатъчно добри дела, изворът на езерото секва и то пресъхва. Коритото му се напуква и в тялото нахлуват болести… Воалът между световете тук е съвсем ефирен – виждам назад през хилядолетията китайци, облечени в други дрехи, да се плъзгат над улиците по същия начин, както и сега – техните праправнуци; да влизат в същите ресторантчета и магазини, запазили вида си непроменен. Една девойка от миналото гледа замечтано от отсрещния прозорец с дървени кепенци, после потапя калиграфската си четчица в мастилницата и продължава да реди стихове в отговор на песните на древна поетеса. Имало е много жени писателки през седемнадесети век, които са организирали школи от последователки. Както и мъжете, дамите също се събирали на четения и обсъждания на творбите си. Млада поетеса от тези школи се мярна на прозореца. Прозорец – вход към други светове… Рязко се връщам назад в настоящето. Оглеждам се – Виви я няма. Не личи кое време на деня е, поглеждам часовника – единадесет, обедно време за Китай. Може би Виви е отминала напред, да разузнае за подходящо място за хапване. Отвсякъде се носят аромати на готвено – апетитни за азиатските туристи, за мен – не толкова…Открих я пред една пекарна, където се предлагаха тънки суховати питки с плънка от неизвестни зеленчуци. Нямаме време да сядаме за по-дълго, скоро трябва да се връщаме, а има още толкова за разглеждане. Хрупаме питките, които се оказаха изненадващо вкусни и поемаме по един от седемдесетте моста на Уджън, изградени в различни стилове. За вас предаде от Китай Наталия Бояджиева.

Аудио