Жив музей – не ми харесва това определение, прилича на “изоставен динозавър”. А хората населяват града и днес – с радост и любов. Любовта личи във всичко – и в най-малкия детайл от мостовете или резбата по фасадите. Балансът между човека и природата се вижда най-вече при мостовете – те са били там повече от хиляда години. Като че ли са поникнали от двата бряга като нещо природно, като причудливи дървета. Гледани от високо, и къщите приличат на водни цветя, разцъфтели по реката. Има такъв град. Покрити дървени мостове в Китай можете да видите в провинциите Фудзиен и Джъдзян, по югоизточното крайбрежие. Забележителна е както тяхната изключителна красота, така и разполагането на гредите при строежа по уникалната технология “лъчев сноп”. Майсторлъкът се предава от едно поколение на друго, най-вече между роднини. Това са важни места за събиране на местните хора през всички сезони, тъй като селището няма как да има площад. Тук гражданите се забавляват, молят се на техните богове, общуват. От 2009 г. покритите мостове са под закрилата на ЮНЕСКО, включени са в Списъка на световното културно наследство. Особен аромат на античния град му придава и прочутият Театър на сенките. За да гледате негово представление, трябва да почакате да се смрачи. Но ние нямахме толкова време, затова по-късно Виви ми услужи с нейни снимки на такъв спектакъл от предното й пътуване. И Театърът на сенките е признат от ЮНЕСКО като световна културна ценност. Уникалното китайско забавление се е зародило преди хиляда и петстотин години. Жива традиция на хиляди години – самата мярка за неповторимост е уникална! В него се използват цветни фигурки, направени от кожа или хартия. Кукловодите задвижват фигурките с помощта на пръчици. Те се показват на полупрозрачен екран, който се осветява отзад и така стават видими. Музиканти винаги придружават пиесата с инструменти и пеене – включват се малки барабанчета, медни чинели, китайска цигулка ърху и различни духови инструменти. Сюжетите се вземат от популярни романи, легенди, приказки и предания – завладяващи, интересни и разбираеми за всички зрители. Различните цветове обозначават характера на героя: червено лице – честен, искрен и готов за подвизи човек. Зеленият цвят е признак на себеотрицание и храброст, а черният обозначавал строгост, безкористност и справедливост. Жълтият е за герои с вълшебна сила, а белият – за хора коварни и вероломни. Истински народен театър, жив и обичан и до днес. В момента повече от двадесет страни имат такива трупи. Ето и легендата за възникването на най-ранното екранно шоу, прадядото на киното. Любимата съпруга на император У от династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.сл.Хр.) починала и той потънал в дълбока скръб. Затова царедворците решили да му покажат “сянката” на жена му зад едно платно. Явно идеята е била успешна. След като любимата му привидно се върнала към живота, и императорът се завърнал към държавните дела за голямо облекчение на всички, а играта на сенките станала едно от любимите развлечения в двореца. По време на династията Мин само в Пекин са играели петдесет професионални трупи. Продължаваме нашата разходка. Впечатлява небивалата чистота из градчето и грижата на властите за поддръжката му. Тя е невидима, не придава лъскавина на старината, а обратното – залага на автентичния й вид, така е изглеждало преди хиляда години, така изглежда и днес. Разминавахме се с приятелки – жени от всички възрасти, по две, по две, сгушени под общ чадър, дошли тук като на поклонение. Тези образи изплуваха в съзнанието ми дълго след това… Пред нас е втора водна сцена, строена през 1749, по време на династията Цин. Актьорите са местни хора, които и сега представят местната опера Хуагу (Huagu), много обичана в провинциите Хунан, Хубей, Анхуей, Гуандун, както и тук – в Джъдзян. И тук сюжетите са баладични и от даоисткото изкуство – битови, свързани с любовта и семейните конфликти. Тук театърът е на открито и достъпен за всички, както е бил някога площадният театър в Европа. Рядко има специални сгради и зали, но поколения израстват с любимите истории, познати на целия народ. Десетки музеи останаха за следващия път – дали ще има такъв… Неподвижна вода, мостчета, къщи, каменни парапети, театрални сцени, сводести порти, колонади, кейове, минувачи, дим от готвене, който се слива с леката сутрешна омара – истинска китайска живопис с туш. Наталия БОЯДЖИЕВА

Аудио