Татковина

ВОДНИТЕ ГРАДОВЕ НА РЕКА ЯНДЗЪ И НЕЖНО ПЪНЛАЙСКО ЦВЕТЕ (Втора част) – 3 юли 2012г. И ето – една петъчна вечер, на 18 май, потегляме трите с такси за Янтай. От там тръгва автобусът за Юга. Ще се спи в него и след 13 часа сме в Уджън – повече от 1300 километра път. Ние с Вероника сме единствените европейки. Виви е издействала предните места, настаняваме се зад шофьорите и екскурзовода. В групата има и три малки деца, гласчетата им не се чуха до края на пътуването – понесоха геройски несгодите на автобусния сън. Не съм виждала толкова тихи и дисциплинирани деца като китайските, когато са извън дома. Пуснаха някакъв филм, народът се загледа и умълча. Два – три пъти през нощта автобусът спира на специални места за почивка край магистралата, за да се разтъпчем. Развиделява се, очаквам изгрева, но нещо пак е мрачно. Вали – тихо и упоително, през цялото време. Понякога поспира, колкото да си поеме дъх и пак продължава… Това е пролетният дъжд – април – май, след него идва сливовият – юни и юли. Накрая е есенният – до октомври – и дъждовният сезон е приключил. Климатът е субтропичен, както и в по-голямата част от страната. Дълго, горещо и влажно лято, кратки преходни сезони. В подножието на лятото сме, чувства се вече жежкият му дъх, но облаците и дъждът ни носят прохлада. Слизаме от автобуса, въоръжени с чадъри, някои – и с дъждобрани – и се отправяме към чакалнята за входа на Стария град. Рано е, не са отворили. Правя снимки в облачната светлина и очакваме началото. Повечето пътници са момичета и млади жени. Явно, по` обичат да пътуват от мъжете – помислих си, но истинската причина ми се изясни много по-късно… Най-после пропускът отваря. Преминаваме с билетите, а контролната машинка изсвирва кратка мелодия за всеки проверен билет; свикнала съм й. Заставаме на дървения пирс в очакване да ни вземе голямата лодка и да ни пренесе до другия бряг. От 1400 години Уджън (Wuzhen) не си е променил името и начина на живот. Небесата са го благословили. Човек е склонен да приеме, че безсмъртието е възможно – ако не човешкото, то поне на един град… И това е утеха… Влизаме безмълвно в лодката – нещо средно между каик и покрит сал, задвижвана от двама мъже с помощта на дълги пръти. Бях виждала тези равномерни и монотонни движения на салджиите само по филмите – прътът се забива в дъното и лодката се оттласква напред. Наричат го Жива вкаменелост на старата китайска цивилизация, “земя на благоденствието” и “дом на коприната”. Той е сред четирите най-известни селища по долното течение на Яндзъ и се намира в северната част на провинция Джъдзян, в триъгълника между Ханджоу, Суджоу и Шанхай. Градът е съществувал от 770 г.пр.н.е. под други имена, а по време на династия Тан (618 – 907) получава днешното си име. Прочува се с жаждата на жителите му за образование и дава най-много императорски чиновници от целия район. Днес наброява 60 000 души, от които едва 12 000 са постоянни жители. През 1991 г. е обявен за културен паметник от национално значение и в него се реализират проекти за съхраняване и развитие на местните културни реликви. Древна история и култура, живописна природа, добросърдечни хора и пъстри народни празници и обичаи, които се изпълняват и сега. Душата на ориенталския живот, Уджън е и посредник между Китай и света. Лодката ни безшумно се плъзга по тъмната стъклена вода без нито една вълничка, само дъждовните капки правят трапчинки по гладката й кожа. Основният воден път Дон Джа, дълъг около 400 метра, протича между улици с къщи, строени по време на династията Цин (1644 – 1911 г.) и обитавани и до сега. Водните пътища се кръстосват с улици с плочници и с алеи. Водата в каналите се допълва от Големия канал, който и сега се използва да снабдява сухия север с вода и стоки от юга. Големият канал с дължина 1800 километра е най-дългият изкуствен воден път в света, далеч надминаващ следващите два – Суецкия (193 км) и Панамския (83 км). Тръгва от Ханджоу, провинция Джъдзян на юг – до Пекин на север - и свързва различни речни системи като допринася много за процъфтяването на китайската икономика през последните династии. И досега, вече повече от две хиляди години, някои части от канала се използват. Той е бил построен на части по различно време, които са били свързани окончателно при династията Суи (581 – 618 г.). Император Ян Дъ е разпоредил това мащабно строителство. Около половината от селяните строители (три милиона души) са починали от тежък труд и глад преди да бъде завършен, както впрочем хиляди са умрели от изтощение и болести при строежа на посочените по-горе два съвременни канала. Смята се, че този строеж е бил твърде скъп и разточителен на работна ръка, което е и довело до падането на династия Суи. В миналите времена е служел за транспорт на храни и стоки, подобрил е отбраната на страната и е съживил икономическото и културно общуване между севера и юга. Подобно на Великата китайска стена, и Големият канал се посочва като една от най-величествените конструкции на древен Китай. Наталия БОЯДЖИЕВА