Татковина

ВОДНИТЕ ГРАДОВЕ НА РЕКА ЯНДЗЪ И НЕЖНО ПЪНЛАЙСКО ЦВЕТЕ (Първа част) Научих ценен урок за приятелството. Беше само момиче, подобно на хиляди други. Но стана моя приятелка и сега е единствена на света. Планирахме това пътуване от месеци, а мечтата да видя водните градове по река Яндзъ се роди преди две години, когато Уан Уей (Виви е западното й име и аз ще го използвам за краткост) ми показа свои снимки от Уджън и Ситан. Красотата им ме плени завинаги и пожелах да ги видя наживо. С Виви се запознахме в школата по танци. Един ден по време на репетиция, изнервена, че не разбирам какво ми говорят момичетата, извиках отчаяно: “Няма ли някой, който да говори английски?” Мълчание и неразбиране. От редиците се отдели красиво момиче в алена танцова носия, с тежка дълга коса и големи очи и тихо ми каза, така че да не чуят другите: “Аз говоря…” От този момент сме неразделни приятелки. Една и съща зодия и кръвна група, сходни вкусове за храна – неща, които впечатлиха Виви отначало. Да се виждате за първи път, а да ви се струва, че се познавате вечно. Да имаме толкова много общи черти, интереси и представи, че се разбираме и без думи. Близост, разбиране и приемане. Сродни души – красиво и зареждащо. Сега вече знам – приятелството ни ще бъде същото, дори да не се видим с години. Приятелството си е приятелство навсякъде по света. И все пак има известни разлики в понятието за духовна връзка тук и на Запад, по мои наблюдения. Въпреки че много се пазя от обобщения, сега няма как да ги избегна съвсем. И така, разбирането за време е изключително флуидно в Китай. Нещата се случват, когато е предназначено да се случат – не по-рано или по-късно. За приятелството също няма понятие за време – в смисъл, че е нещо дълговечно. В китайската култура то е едно от най-важните неща – както е Бог в християнската култура. Китайците са заобиколени от поредица концентрични кръгове. Основният е семейството, а следващият са приятелите. Нямат доверие на хора извън кръга. Ето защо се стараят да изграждат връзки. Приятелството е и част от семейния живот тук. Приятелят може да установи много добра връзка с твоето семейство и с радост да прекарва известно време с него. Полезен човек от приятелите на твоя приятел може да помогне в грижата за твоите родители и деца. По-сложно е, отколкото можем да си го представим. Помощта и информацията са основните фактори за успеха в едно ориенталско общество, докато на Запад това са личните усилия, амбиции и реализация на всеки. Затова в западните общества ключът на приятелството е да се уважават независимостта и достойнството на отделните личности, техния свободен избор, а в ориенталската духовна връзка се набляга на искреността, споделянето и взаимността. Един човек в Китай, който не разполага с приятел, не може да постигне нищо. Дори работа не може да си намери. Виви работи в компания с две хиляди души. По нейни думи нито един от тях не е назначен след конкурс или интервю, всички са представени от някого, от близък. Тук приятелят не е просто придружител или спътник, с когото споделяте едни интереси, а е този, който достига ръката ти и докосва сърцето ти. Ако китаец ви нарече приятел, това означава, че сте специален човек за него, това е дълбока емоция в сърцето. Народната мъдрост казва: “Приятелите са като звездите – не винаги ги виждате, но знаете, че винаги са там”. И още една китайска пословица: “Приятелят е като тяло, съпругата е като дреха – сменяш си дрехата, когато пожелаеш, но не можеш да си отрежеш тялото”. Най-сетне радостта от дълбоката духовна връзка за цял живот може да бъде най-прекрасното нещо сега, когато политиката за едно дете е намалила семейството толкова много. След тази пространна съпоставка (твърде обща, но в същността си вярна) между двете култури се връщам на нашите планове за екскурзията с Виви. Тя вече е посетила тези места веднъж, освен това събира пари за пътуване до Тибет – стара нейна мечта. Но въпреки всичко с радост се съгласи да сподели с мен вълненията от срещата ми с водните градове. През това време от Уелс пристига Вероника – също чудесен човек – интелигентен и добър. Със сигурност не е остаряла истински, защото младежката спонтанност във възприятията на света не я е напуснала. За втора година работи по три месеца като доброволка в местния колеж за учители. Преподава английски без заплащане – единственото, което иска, е да види, да научи повече за тази част от света. Реших да я поканя да дойде с нас до река Яндзъ. Питах Виви дали е съгласна – няма проблем. Ще продължим и утре нашата разходка из Водните градове на Китай.За вас от Пънлай предаде Наталия Бояджиева.