Здравейте слушатели на радио Татковина. Аз съм Теодора Драгостинова и се включвам от Кълъмбъс, Охайо, САЩ. Професор съм в Държавния Университет на Охайо, където преподавам източноевропейска и българска история. Занимавам се с въпроси на миграции и национална идентичност на Балканите и съм автор на книга за гърците в България. В момента започвам нов проект за културната политика на България през Студената Война. Поводът да съм днес с вас е фестивалът на Джанюариъс Макгахан, американски журналист, който пътува по българските земи през 70-те години на 19-ти век и отразява Априлското въстание. Неговите репортажи, публикувани във Великобритания, предизвикват остра международна реакция срещу Османската империя. Макгахан още отразява събитията от Руско-турската война от 1877-78г. и присъства на Сан Стефанската конференция, която възстановява българската държава през 1878г. След смъртта си Макгахан е погребан в родния си град Ню Лексингтън, Охайо, а през 1978г. българското правителство подарява статуя-бюст, поставена на неговия гроб. Тази година аз бях поканена да участвам във фестивала. За мен, като българка, но и като преподавател по българска история, това е вълнуващо събитие, защото няма друг град в САЩ, който да посреща посетителите си с надпис: “Добре дошли в Ню Лексингтън, родния град на Макгахан, освободителя на България”. Причината за моя ентусиазъм да участвам във фестивала е също така професионална. Миналото лято започнах работа върху книга за българската културна политика през 70-те и 80-те години на 20-ти век, в разгара на Студената война. Като историк, първо се разрових в Архива на БКП, защото разбира се в комунистическа България всички културни събития се удобряват на най-високо ниво. Един ден четях документи в папка със заглавие “Българо-американски културни отношения”. Разгръщах страниците с все по-голямо вълнение, защото пред мен изникваше информация за български музейни експозиции в Ню Йорк и Бостън, за библиотекарски размени между Народната Библиотека в София и Библиотеката на Конгреса в Уошингтън, за концерти на фолклорни ансамбли в Лос Анжелис, Питсбърг, Чикаго и други големи американски градове. Всички тези събития, разбира се, са част от юбилейната програма, организирана по случай честванията на 1300 години от създаването на българската държава през 1981г. Както четях документите, при поредното разгръщане на страниците изведнъж пред мен изникна писмо с емблемата на моя университет, Държавния Университет на Охайо, в което се обсъжда въжможността за провеждане на конференция в Кълъмбъс, посветена на юбилея. Продължих да чета документи, които показваха трескава дейност в Охайо по случай юбилея – имаше писма от американски щатски сенатори до българския народ, кореспонденция на някои от най-известните американски професори-балканисти, както и обсъждане на възможността за създаване на професура но българистика в Държавния Университет на Охайо. За моя изненада, Охайо се оформяше като важно място за юбилейната дейност, организирана от българската държава. И тогава дъхът ми спря. Пред мен се появиха снимки на честване пред паметник с надпис “Макгахан, освободителя на България”, в които момичета в български национални носии седяха под българското знаме рамо до рамо до американци, облечени във военни униформи, които носеха американското знаме. Друга снимка показваше български фолклорен ансамбъл на площад играещ хоро пред американска публика. И това в разгара на Студената война! Аз се питах трескаво: Кое е това американско градче, което ентусиазирано посреща български гости през 70-те години на 20-ти век? Тогава аз все още не знаех, че това е Ню Лексингтън, Охайо, градче намиращо се на около час от Кълъмбъс, където сега живея постоянно. Аз очаквам с вълнение фестивала на Макгахан, защото ще се срещна с хора-ентусиасти, които са превърнали Макгахан и неговата връзка с България във важни елементи от тяхната идентичност. Аз все още имам повече въпрос отколкото отговори – как едно малко американско градче става почитател на България – но чакам с нетърпение моята задочна среща с “освободителя на България” и неговите американски наследници в Ню Лексингтън. Охайо.За слушателите на радио Татковина от Кълъмбъс предаде Теодора Драгостинова. До нови срещи и благодаря.

Аудио