Татковина

ИНДИЙСКО ТАНГО (1-ва част)- Нравопис- Не сте виждали такова – сигурна съм. Има го само при нас – в танцовата школа в Пънлай. Суин Дзин е собственичка на клуба, но временно води часовете по индийски танци, докато намери заместничка на напусналата учителка. Госпожица Гъ замина, тъй като си намери секретарска работа някъде. “По-стабилно е” – каза тя важно, но всъщност танцът е в кръвта й, мисля, че няма да издържи дълго без него… Та когато Суин Дзин обяви, че започваме разучаването на танго, трепнах – най-после разнообразие от азиатското танцово изкуство. Един от любимите ми танци, истински опиат! Прозвуча страстно аржентинско танго (то пък какво ли танго ще е, ако не е страстно…). Девойката се понесе в ритъма, а големите огледала в залата отразиха характерните резки и насечени движения , радост за окото и душата. Ненадейно тя заизвива по индийски гъвкавото си тяло. Усмихнах се с яд и ирония. Какво е това – Индия и Аржентина – невъзможен диалог в танца! Запротестирах енергично, но всичко, което успях да постигна, беше да откажа момичетата поне от кърпите с парички, които подрънкват неуместно в ритъма… Двата танца отразяват различна душевност и експресия и отправят различни послания. Защо трябва да се съчетават в един?! При индийските танци емоциите се изразяват само с очи и ръце, особено с пръстите на ръцете. Тук е Азия, изразните средства са им по-близки, макар и китайската интерпретация да се получава по - спокойна и леко дистанцирана. “Китайската жена трябва да е плаха, срамежлива” – каза ми веднъж Уан Уей. Как проличава националният характер и традицията в емоцията на танца… А тангото е измислено като танц за двама като първоначално партньорите са били само мъже. Идеята му е била дуелът, в чията основа е жената. Противоборството е останало и по-късно. Многообразието на сложните, но красиви елементи в латиноамериканския танц се дължи на различните националности на имигрантите в Аржентина. Съчетани са африкански ритми, аржентинска милонха, хаванска хабанера, испанско фламенко, даже полска мазурка, които са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата… Виждах, че не е лесно за китайските жени от 21 век да разберат със сърцето си тази тъга от парещия спомен за изгубената любов в една твърде далечна Аржентина отпреди век. За хора, които традицията задължава от хилядолетия да не дават израз на чувствата си и да покриват лицата си с маска, остана чужд и непонятен този див латинотемперамент, буйна кръв и отривисти движения. Навлизах с интерес в този чувствен танц, горещ и драматичен, който разчита изключително на импровизацията. И постепенно осъзнах, че всъщност редуването на индийски змиевидни движения с аржентински стъпки си има своето очарование – най-малкото, защото е уникално. И ако това е сплав от чувства и преживявания на много народи, защо да не добавим към тях и индийския… Е, сега вече знаете, че съществува и един по-екзотичен вариант на стогодишния танц – азиатско индо- китайско танго, аз го наричам танца на живота. Суин Дзин ме покани на третия рожден ден на школата – на 21 април концертът по случай празника ще бъде изнесен в Сохо бар – едната от двете дискотеки в Пънлай. Като се замислих – ами аз съм един от ветераните на танцовия клуб – записах се в самото му начало и преживях заедно с момичетата всички трудности и възходи до сега. Празнували сме заедно, споделяли сме радости и проблеми, изкачихме планината Луошан, привличала съм познати за каузата на танцовото изкуство. Там срещнах и моите приятелки. Неусетно това място се бе превърнало в част и от моя живот. Защо барът се казва така? Сохо е космополитен квартал в централен Лондон, приютявал в течение на векове вълни от имигранти. Там е и Чайна таун – с традиционните арки и с имената на улиците, написани и на мандарин. В чест на китайските имигранти, пренесли многовековната си култура в тази далечна страна е избрано и името на бара. В интерес на истината дискотеките европейски тип не се радват на популярност сред пънлайските младежи. Танците не са любимото им занимание – те предпочитат да ходят вечер на КТВ с приятели. Това е китайското название на караоке клубовете, има ги много из града. Евтино, достъпно, дава поле за творческа изява – по техен вкус. Кабинки за караоке (за бърза употреба и през деня) има даже на последния етаж на новия мол.