Най-голямата мастилница в света (част 4, последна) Здравейте слушатели на радио Татковина.Днес ще завърша разказа си за най-голямата мастилница в света. През 1219 г. е поканен и от Чингиз хан да се срещне с него и да му разкрие тайната на безсмъртието. Циу Чудзи заедно с осемнадесет свои ученици е пътувал две години, преминавайки разстояние от пет хиляди километра, за да пристигне в снежните планини на днешен Афганистан. При срещата си с Чингиз хан, основател на династията Юан, той се опитал да го откаже от убийството. Проповядвал му е таоистката доктрина, съветвал го е да почита Небето и да обича своя народ, както и да има чисто сърце. “Един прост начин на живот ще позволи на естествената сила на сърцето да блесне”. Настоявал е, че и трите религии в Китай – конфуцианството, будизмът и таоизмът трябва да бъдат равнопоставени. Той е удостоен със званието “безсмъртен” и “велик учител” от владетеля. В негова чест край родния му град е изграден мемориален и манастирски комплекс, на които посветихме следобеда.При появата ми като единствена европейска туристка музикантите и танцьорките подхванаха своето представление. Простотата, лекотата и свободата да бъдеш себе си в китайците винаги ми е действала вдъхновяващо. Трогната, изгледах търпеливо танца до край, въпреки че групата вече се беше отдалечила доста. Догонвайки Сун, се спрях изненадана пред едно сиво – синьо огледално езеро. Краят му беше потънал в мъгла. За разлика от теснотията в имението, тук се радвахме на необятен простор. Пред нас е паметникът на Циу Чудзи и неговите ученици, застинали в обичайните си научни занимания. Неповикана изплува в съзнанието ми сцена от прекрасния филм “Конфуций” с режисьор и сценарист Мей Ху. Големият мислител пътува прокуден из страната заедно със своите ученици и книгите си, написани на бамбукови плочки. Внезапно ледът над езерото, по който вървяха, се пропука, каруцата с книгите се обърна и те потънаха на дъното… Помните ли как завърши епизодът…… А ето я и входната порта за манастирския комплекс. Пъргава екскурзоводка заобяснява на посетителите детайли, които така си и останаха тайна за мен… Храмовете винаги приповдигат духа. Ароматът на свещите е различен и облеклото на монасите – също, но това съчетание от мъдрост, тишина и гостоприемство ще откриете във всеки манастир по света. Стопаните на духовната обител вероятно са намерили отговора на въпроса що е щастие, упражнявайки уменията си за съзерцание, концентрация и спокоен размисъл.Достолепие и увереност излъчват фигурите, облечени в черно. Пред един от храмовете туристите коленичиха на постелките за молитви и при всеки техен поклон монахът удряше с една палка по купата – камбана и приятен звън огласяше околността. Влизахме последователно във всички храмове. Особено впечатление ми направи богинята на земеделието и астрономията в последния, най-голям храм, както и насядалите божества, които повече приличаха на герои от епос… Връщаме се по обратния път, а там – насред полето – е издигната дълга внушителна колонада върху каменна основа. Пред колоните – барелефи, изобразяващи митични герои. Накрая на обиколката– като връзка със съвремието – една от новите играчки. Надуваеми цилиндри във вода… Събуваш си обувките, влизаш в цилиндъра и започваш тренировка за космонавт… Стрелбище с балони, а за най-точните наградата е торбичка с ябълки. Не стреляхме, че народът беше изморен от впечатления и се отправи към транспорта отвън. Препълнена с щастливи нови спомени се наместих до Сун и момченцето й и аз, Наталия БОЯДЖИЕВА.

Аудио