НАЙ-ГОЛЯМАТА МАСТИЛНИЦА В СВЕТА-трета част- Тук времето не е спряло – по-скоро то тече по свои, различни закони. И представата за училищен двор даже е друга. Много ме изненада водното колело по средата му. Задвижва се с педали, но за какво са използвали енергията му, Сун не можа да ми обясни… Нямаше и пояснителна табелка наоколо. Колкото познати китайци питах за съоръжението, всички вдигаха рамене. Може би е служело за напояване, а може би за нещо друго…И точно когато вече мислех да ви го оставя като загадка, дойде обяснението от Джанбин: Това е само модел на водно колело, каквито са използвали в миналото за пренасочване на водата за напояване. Имаме вече отговора! Пред водното колело е приседнала на колене млада музикантка, галеща унесено струните на цина, застинала във вечността. Очарова ме семплата изисканост на Изтока. От прочетените книги за живота на жените в Китай знам, че цинът им е бил любим инструмент в миналото. Той е най-древният китайски струнен инструмент, отличаващ се с простота и красива изработка. Наред с пипата. Мисля си - някой може и да съществува без изкуство, но никой не може да бъде жив без него. Излизаме от двора на училището и неволно се проточваме в индийска нишка. А как иначе бихте могли да минете по тази уличка? Усещането е клаустрофобично, стените ме притискат и ми се иска да се провикна като Алеко: “О, въздух, въздух! Светлина!”. Но не можем така да копираме класиците, нали… Затова и тихичко си въздъхвам, поглеждайки нагоре към синия отрязък небе…Тази теснотия и кривуличене на уличките си имат житейско обяснение – едно, за да предпазват селото от разбойници – често явление по онова време, и второ – да объркват пътя на духовете. Не е смешно – злите духове вървят само по права линия и не могат да вземат завоите. Те ще се замотаят в тази плетеница и няма да могат да досаждат на хората и да ги плашат… Едно от удоволствията на пътуването и досега с чужда култура е и в опознаването на мисленето и вярванията на другите хора. Извитите покриви също имат защитна функция: ако отгоре се спусне зъл дух, той няма да попадне в двора на къщата, а ще се подхлъзне и ще бъде отразен далеч в пространството. Старинните китайски къщи отвсякъде са оградени със стени – със същата цел – предпазване от духовете. Прозорците им гледат към вътрешния двор – никога към улицата. Като отворите единствената порта към двора, пред вас се изправя стена.. Тя лесно може да бъде заобиколена от човек, но е непреодолима преграда за агресивния дух. Тази стена е прабабата на паравана. Мнозина снимаха тези комини като особеност на архитектурата, снимах ги и аз. Прилепени са към външната страна на фасадата. Вижда се ясно и линията от митични фигури, накацали по ръба на стрехите. И те плашат злите духове, а едновременно с това дават представа за социалния статус на стопанина, който статус определя броя им. Това са последните кривулици на селото. Сбогом, старо имение, събирало през годините толкова тайни, трепети и надежди! Ще те помня като пазител на китайския дух и духовност. Излизаме и се озоваваме пак на площадчето с кладенеца. Щом ме видяха, че заставам пред тях в очакване, танцьорките се раздвижиха и музикантите взеха инструментите в ръце. Останалите туристи минаваха безразлично покрай импровизираната сцена – за тях тези танци не са нещо екзотично, те са част от културата, с която са израсли. Даже Сун и малкият се бяха запилели нанякъде. Жените в танцови костюми заеха местата си, погледнаха към мен и се понесоха с плавни движения, а оркестърът засвири. Сърцето ми трепна – тези хора танцуват заради мен – да впечатлят чужденката с изкуството си. За благодарност бях предан зрител – радвах им се и заснех целия им танц. Разбирателство без думи – беше красиво. Същата сцена на гордост от местното изкуство се повтори и край град Дънджоу, където пристигнахме след около час път. Край този град в провинция Шандун се е родил Циу Чудзи (1148 – 1227) – най-известният между Седмината Истински Таоисти от Севера. Философът е основател на таоистката секта Драконова порта. Когато се прочул, от императорското правителство го извикали в днешен Пекин като мисионер на таоизма.

Аудио