Здравейте слушатели на Интернет радио Татковина, Днес ще ви разкажа за два театрални спектакъла в Будапеща. Да се види българска драма на унгарска сцена - не е ежедневие. Затова месец март тази година беше истински празник за българския театър в Будапеща. Публиката има възможност да гледа – да се надяваме още дълго – две драми на Яна Добрева. Унагрският театър Скене постави Пьсъчен пъзел, а Малко театро играе написаната специално за Габриела Хаджикостова монодрама Зебра. И двата спектакъла получиха много добри отзиви в унгарската преса. „Зебра” е драматичен монолог, смесица от движение, танц, пеене, жестове и ефекти. Историята е проста. Жена на средна възраст стои на будапещенско кръстовище и не е в състояние да го пресече. Стигнала е до своя кръстопът, на който околният свят губи своята тежест и смисъл има единствено вътрешното пътешествие. За да направи първата крачка, трябва да извърви най-напред дългия път към самата себе си, да се пребори със страховете си, с миналото си, с връзките си, със загубите си, дори и с успехите си. Габриела Хаджикостова майсторски увлича зрителя с движението си, с жестовете и с гласа си, за да се отправим на път заедно с нея. Нямаме избор, играта й ни омагьосва и няма как да не я последваме. Достоверно препредава необятно широка скала от чувства, а едночасовото представление се превръща в катартично преживяване – пише унгарски критик за спектакъла на Малко театро. В Пясъчен пъзел са събрани на сцената унгарски актриси с различен натюрел, които по блестящ начин пресътворяват героините на Яна Добрева. Заглавието ни насочва към отчаяната борба на авторката с нейните герои, чиято съдба се опитва да подреди, всяка песъчинка да попадне на мястото си и по този начин да настъпи обрат в живота им. Така подреденият пъзел навярно би могъл да даде отговор и на големия въпрос: какъв е смисълът на живота и кой е правилният път, доколкото такъв съществува. Четири жени стоят в чакалнята. „Среща на четири различни характера – празни бръщолевения и премълчавания, с послания и тишина. Четири жени чакат. Чакат Го: Съпруга, Бащата, Психоаналитика или просто някого, който може да им помогне. И докато чакат се опитват да зададат въпросите си към небето и земята” – пише в диплянката на спектакъла. Силата на „Пясъчен пъзел” е в добре подредения диалог, в неочакваните обрати, които настъпват. Героините разкриват стъпка по стъпка миналото си, животът им се променя пред очите ни. Всичко това създава прекрасни възможности за актрисите. Предполагам, че мнозина могат да си представят радостта от подобна среща с българската култура в странство. Българите в Унгария работят за тези срещи. От Будапеща за Татковина – Светла Кьосева