Татковина

Здравейте слушатели на радио "Татковина".Казвам се Румяна Шибилева и предавам за вас от Париж. Урокът, на тема "Две сърца се знойно любят..." в почит на Яворов и неговата любима, се състоя пред гроба на Мина Тодорова в гробищния парк на Boulogne, предградие на Париж : “.... там где реката отминава и от заводите “Рено” се носи синкав дим в нощта, Един-единствен тъжен гроб без цвете нивга не остава. И този факт, тъй маловажен, е всъщност стих за любовта От где се взимат толкоз българи да дойдат тук в ръката с цвете ? Как гробището те намират в предградието на Париж ? Нашепват ли им кипарисите, не с френски думи, стиховете, с които двадесетгодишна, могла си ти да изгориш далеч от родна къща Мина ? ....” край на цитата Божидар Божилов С моята колежка Мила Петкова, организирахме един емоционален полет в творчеството на Яворов с учениците от 6 до 12 клас. Венецът, който зайчетата от детската градина оплетоха с учителката си Валя за случая беше положен на гроба на любимата на Яворов. Малките детски ръчички сплетоха този венец рано тази сутрин и ми го донесоха в класната стая. Малките детски гласчета ми заръчаха да го поднесем на Мина, а след няколко години те самите ще изпълняват стиховете, посветени на нея. Дъждовен и много мрачен беше Париж този ден. Но час преди да се съберем на това свято място слънцето просветна. Ученици, родители бяхме в Булонь, там дойде и невероятната българка г-жа Елена Равол, открила гроба на Мина и вече 33 години с нестихващ ентусиазъм и вълнуващо преклонение пред Яворов и Мина украсява с цветя последния пристан на момичето с “лъчистите очи” . Сред нас бяха и наши, завършили вече училището ни ученици, които с вълнение ни благодариха, че са опознали още повече този изключителен творец и то на такова свято място, на което те отново ще се връщат! Присъстваха и роднините на Мина, които живеят в Париж - сем. Пееви и техният син Иван, който е наш бивш ученик. Учениците от 6 клас не са изучавали още Яворов, но вече познават една много чувствителна част от живота и творчеството му, 7 клас изучават драматичния житейски и творчески път на „певецa на душевни бездни” (д-р Кръстев), на изгнанието от отечеството и носталгията по “изгубения Рай”. 11 клас пък навлизат в Яворовите символистични визии за човека и света и в драмата на любовта. Вълнуваща, трогателна и трагична е съдбата на Мина и на Яворов, на тези две сърца, които са се знойно любили... Любовта им е почти нереална и неземна, изцяло платонична. Любов-диалог чрез мимолетни срещи, една дълга кореспонденция, която сама по себе си може да бъде окачествена като поезия. Диалог - активен, интензивен, който не секва дори и след ранната смърт на Мина Освен това урокът беше наистина полет на такива шеметни височини, че учениците, научили всичките 9 стихотворения наизуст (Благовещение, Две хубави очи,..., обхванати от силната емоция на мястото, предпочетоха да ги четат. Но за мен беше важно, че ги бяха научили и че Яворовият заряд от чувства беше изпълнил сърцата им и те го препредадоха на присъстващите. Прозвучаха и извадки от писмата на Яворов и Мина, както и последното стихотворение Невинност свята, написано от поета и сложило край на стихотворчеството му. Невинност свята – орхидея На звездни самоти... Иди,мечта, иди при нея, - Идете, хиляди мечти! Там до гроба на Мина една ученичка от 12 клас Ели чете свои стихове за любовта, които в тази магнетична атмосфера, сред проблясъците на слънцето вълнуваха още повече. И за да завърша, и като епитаф на една безсмъртна любов три стиха от Яворов : “...Аз бих намерил и тогава даже обломки, от които да създам нов свят за двама ни, и свят, и храм” Ще бъдеш в бяло За Интернет радио "Татковина" от Париж предаде Румяна Шибилева.