Здравейте слушатели на Интернет Радио Татковина. Аз съм Светла Кьосева от Будапеща Седмата световна среща на българските медии тази година се състоя в Хилверсум, холандски медиен център от 20-те години на миналия век насам. Срещата намери отражение в българските медии, но навярно не е излишен и един личен поглед към нея. Денят на откриването, 26 май, вместо с очаквания студен холандски дъжд, започва слънчево. Точно в осем два автобуса българи от цял свят (ако сме по-точни – от Европа и Северна Америка) се отправяме от Хилверсум за Хага. Гроте керк или Голямата църква е стар и красив храм в холандската столица. Тук се открива Седмата световна среща на българските медии. Самото откриване не отнема много време. Миниатюрната Елица Тодорова оглася с цялата си енергия чистите очертания на готическия храм. Бойко Борисов седи самотен, без партньор от холандска страна. Следобед започва работата по панели. Без официозно присъствие (министри и други), разговорът се завърта доста смислено. Официалният гост фокусира върху себе си цялото внимание, изкривява енергията на множеството в своя посока като магнит, утвърждава илюзията, че добрият министър ще реши всичко и не е необходимо личното усилие на всеки (освен да се добере до съответния фактор). Оставени сами на себе си разполагаме с много по-голям шанс неволята да ни поучи. Конструктивизмът стига дотам, че предложението да се закрие Държавната агенция за българите в чужбина се приема с ръкопляскания. На неговия автор моментално се лепва прякорът Ликвидатора. А какво се прави по света? Добрият пример започва с една гайда – на Пламен Пенев от Испания, професионален музикант, който заедно с двама свои колеги печели проект, в рамките на който трябва да направят в Мадрид 100 концерта с български фолклор. Вече са преполовили задачата. Целта им е да се преодолее лошият имидж на българина и Европа да опознае новите си съседи. В испанската столица живеят 37 000 българи. Често срещат и български деца в училищата, където изнасят концертите си. Мнозина не знаят нито езика, нито от кой край са в България. Ала когато чуят как съучениците им възторжено ръкопляскат на непознатите и трудни български ритми, изпитват чувство на гордост. Друг пример за изобретателност на българите в Испания е решението им, наред с български вестник, да издават и румънски, за да направят предприятието си рентабилно. И още: българска актриса популяризира със спектаклите си страната ни в Италия, проект културни посланици прави телевизионни предавания за известни българи в австрийската столица, около медийните центрове се изграждат културни средища, нерядко свързани и с българските училища. Битието в чужбина изисква специални усилия да предадеш българското на децата си. Понякога и да има желание, няма покритие – какво да разкажеш, какво да изпееш, как да заразиш, ако сам не знаеш? Ако си самотен, как ще създадеш усещане за общност? Често наивните усилия избиват в нихилизъм или в убеждението , че „всичко българско е най-хубаво, най-древно и уникално” (няма защо да се чудим, ако не ни вярват). А когато ни хвали чужденец, си е съвсем друго. И тук ни бяха довели симпатичен холандец с приятелка българка, който живял година и половина в България и успял да види и добрите й страни. Публиката се вкопчи в горкото момче като за сламка: какво е направил, какво ще направи за България, какво смятат неговите приятели за страната ни, как му помага неговата държава. Крайният извод е, че само смесените бракове ще спасят България. На следващия ден панелите продължават. Диапазонът на деня се разпростира от горчилката, натрупана у действащите журналисти, до позитивния тинкинг на пиарите, за да се увенчае с „Чудесата на България”. Чувствам се като панел без врати и прозорци. Мятам се между твърдението, че България всъщност не съществува и гордостта, която трябва да изпитам от десетте чудеса на Стандарт (била съм на всяко едно от тези места и съм чувствала древността и красотата им), но още по-доброто послание е, че в България съществуват журналисти, които възприемат страната положително. Това потвърждение си беше необходимо в края на днешния ден. Ден трети. Последен ден на срещата. Събитието е, че се обяви създаването на Портал на българските медии по света. На него се възлага не само да събере на едно място информацията за българите по света, а и да реши финансовите проблеми на медиите им, като привлече рекламодатели. Умилостивиха ме с това, че на първа страница бе сложен „Хемус” (като последно добавен към сайта), но колкото и да съм скептична, симпатичното е, че сайтът е резултат на усилието на неколцина български журналисти от САЩ и Канада, които от години наред пледират за това. Намерили са частна фирма, която е поела началния риск, виждайки се по-късно като посредник в рекламната дейност. http://bgmediaworld.com/ Сбогуване, до нови срещи и т.н. Имаме вече и приятели и с нетърпение очакваме да се срещнем и догодина. За Радио Татковина от Будапеща, Светла Кьосева.