Здравейте слушатели на радио "Татковина".Казвам се Мирослава Петрова и днес ще ви разкажа как празнуват Великден в Чили. Знаете ли че Чили е една от страните с най-много празнични дни в света-цели 16 ? Иначе са си разхвърляни в календара и като че ли човек не си дава сметка.Обичам си ги всичките празнични дни и макар да не съм вярваща с удоволствие си празнувам всичките 9 религиозни и седемте граждански празника ,защото това означава да сме си цялото семейство или на село и някъде другаде из тази дълга страна. Великден е винаги в петък,събота и неделя.Датата е винаги една инкогнита защото се мести из календара от година на година. Когато имаме 3 свободни дни винаги се измъкваме от 6 милионния град както правят хиляди други хора.Повечето столичани са от Южно Чили и започват нескончаеми задръствания по магистралите. Две седмици преди Великден властите започват да контролират състоянието на мидите ,стридите ,рибите и всички морски дарове, защото традицията е да се яде риба в петък.Голям грях е да се яде месо.Ние отиваме в супермаркета вместо на рибния пазар където е по-интересно да се разхождаш и да гледаш всичките странни чудеса,които шават и ухаят.Купуваме конгрио-голяма риба ,която мажа ми нарича жив динозавър.С тази риба ,нарязана на парчета и с огромната глава спокойно плуваща в кипящата вода на тенджерата се прави много ценена рибна чорба.Даже поета, Нобелов лауреат,Пабло Неруда е написал известната "Ода за чорбата от конгрио".Нашите роднини от Юга никога не купуват тази риба и знаят че ние ще занесем.Ядат се много миди-сурови и с много лимон,себиче-нарязана на дребно сурова риба и скариди с лимон и кориандър. Чак в събота може да се захванат традиционните барбекю-та ,макар че по-религиозните не ядат месо до неделя. Когато бях учителка в България ,питах децата как са прекарали прзниците.И те винаги започваха:Ядохме кебапчета......Тоест храната е на първо място в празничните преживявания. Та и аз така започнах разказа за Великден в Чили. В петък и събота не се ходи на църква.Литургията започва в неделя ,когато Христос вече е възкръснал. В последните 20 години под влияние на големия северен съсед се е настанила трайно традицията на шоколадовите яичица.Години наред,докато децата бяха малки ,купувахме кутии яичица и преди да събудим децата ги криехме из къщата.Това беше най-веселия момент на Великден,когато тичаха из къщи по пижами с кошнички в ръка.И аз тичах подир тях за да не стъпчат нашия домашен любимец -заека Ниехо.Сега вече са големи ,но си искат кутиите яичица и без да се щурат си ги хапват доволно. Най-любимия ми празник в Чили е свързан с Великден.Това е Quasimodo. Корените му се губят в 16 век в Испания,когато църквата решава ,че вярващите трябва да се пречестяват поне 1 път в годината.В Америка това е било особено важно и църквата избрала този ден да бъде първата неделя след Великден.Свещенникът трябвало да даде причастие на болните и тези които поради разстоянията или изолираността не можели да ходят на църква.Но понеже по пътищата имало разбойници ,вярващите предлагали на свещенника да го придружават на коне. Сега Quasimodo се празнува в селата около Сантяго.Прави се шествие на коне,велосипеди,камионетки и коли.Конниците са с островърхи ,високи шапки или бели кърпи с жълт кръст отпред на челото и с бяла мантия с жълт кант.Гърбовете на конете също са покрити с бял плат.Движат се бавно по улиците й викат:Вива Кристо Рей.Развяват чилийски знамена и бяло-жълтото знаме на Ватикана. За Интернет радио "Татковина" от Сантяго де Чили предаде Мирослава Петрова.

Аудио