Здравейте скъпи сънародници където и да се намирате - в родината или зад граница. Искам да ви разкажа за страната в която живея вече от 17 години- Тунис и за която в последно време се говори много и навсякъде по света, защото това е първата арабска държава, която успя да свали диктаторския режим и то без никаква външна намеса. Това съвсем не е случайно. В исторически план Тунис в много случаи е била първа между държавите в арабския свят : Тунизииския народ с право се надява да изгради първата модерна демокрация в арабския свят! Никога не бих могла да забравя събитията които преживяхме в Тунис. Може би много от слушателите знаят, че тунизийската революция започна в провинцията, в градчето Сиди Бузид, където едно безработно младо момче с висше образование се самозапали в знак на отчаяние от безизходното си положение. И оттам, поради силното чувство за солидарност на тунизийците се постави началото на вълненията в страната. Силно впечатление правеше сплотеността на тунизийците. Солидарността беше много важна за победата на тунизийската революция, защото, както знаем всички, "съединението прави силата". Друго което ме впечатли много в тунизийската револция беше твърдото решение на народа да извоюва свободата си и да свали диктаторския режим. В началото не знаехме какво точно е положението в страната, защото в столицата беше спокойно. Това беше по време на зимната ваканция. Постепенно, чрез фейсбук, започнахме да осъзнаваме, че живеем всъщност в един исторически момент. В края на ваканцията много от учениците и студентите стачкуваха против диктаторския режим в Тунис и против безработицата, която ги очаква след завършване на образованието им. Защото в Тунис се прави много за да могат младежите да получат образование, тук има институти за висши кадри, а също и за полувисшисти в много градове в страната. Произвеждат се много кадри, но след това много от тях остават без работа. И така ситуацията се влошаваше от ден на ден. Полицаите бяха навсякъде и най вече пред учебните заведения, за да забраняват на младите да манифестират и стачкуват. Но това не попречи на тунизийската младеж да покаже недоволството си. Впоследствие учебните занятия бяха преустановени и децата ни се отзоваха в принудителна ваканция. И докато те бяха сами в къщи, ние отивахме на работа със свито сърце. Трудно беше да се работи пълноценно, с колегите говорехме само за политика, до такава степен се вълнувахме от събитията. Дъщеря ми, която е на 18 години, беше непрекъснато пред фейсбук, за да е във връзка с нейните приятели, а и за да е в течение на събитията в Тунис, разменяха си видеозаписи. Фейсбук изигра важна роля в тунизийската революция, защото благодарение на него знаехме какво става в страната, Чрез фейсбук се организираха и манифестациите. Вечерният час ни задължаваше да стоим по домовете си, бяхме травматизирани, особено децата, от изстрелите и от виковете на стачкуващи. Постепенно свикнахме с всичко това и изстрелите не ни всяваха вече страх. Четиринадесетти януари беше дългоочаквания от всички нас ден. Бен Али напусна страната и народа постигна целта си. Но и след неговото бягство в страната цареше безредие, имаше кражби, говореше се за отвличания и ние не се чувствахме в сигурност. Хората започнаха да организират сами комитети за охрана на кварталите, дори в някои училища родителите пазеха докато децата учат. С колегите и близките поддържахме непрекъсната връзка. Поддържахме връзка и помеждунас, българите, всеки ден се свързвахме помежду си или по телефона, или чрез интернет. И така не се чувствахме сами. Служителите от нашето посолство тук също бяха в непрекъснат контакт с нас и ни уверяваха, че в случай на нужда можем да се обърнем към тях за помощ по всяко време на денонощието, за което ние всички сме им много благодарни. Въпреки че големите магазини не работеха, липсваше ни само хляб, пекарните почти не работеха. Но това беше в продължение само на няколко дни. И не беше от толкова голямо значениe.

Аудио