ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ФЕНЕРИТЕ! Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша... Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун. Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г. сл. Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар – с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари. Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти. Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията – танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни... Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега. Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър – гледката е вълшебна. Вдясно – пързалка за шейни, покрита с изкуствен сняг. Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка – Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, голям корейски магазин за сувенири... Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна. Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха.Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари, действа... Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди. Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците – пролетния!) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който познае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне. Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: „Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи...” Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи! Акцентът на празника са, разбира се, фенерите – преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми – например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност. Правят се буквално от всичко – дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече – и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор. „Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите – предложи благоразумно Сун. – А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)”. Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как – с пиратки и фойерверки – любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, а канонадата стана вече неспирна – от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията. Цялата „артилерия” е на крак! Илюзията е пълна – на бойното поле сме. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година. Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първ

Галерия