НАНДЗИН – СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ (трета част) ПРЕЗИДЕНТСТВОТО „Няма смесване на култури в Нандзин, както е в други метрополиси по света. Културата е една – китайска” – мислех си допреди да видя Президентския дворец. Той е построен до реставрираната правителствена сграда от времето на династията Цин, просъществувала повече от шестотин години. В музейния комплекс в съседство се издигат постройки в китайски и в западен стил – всяка със своя идентичност и историческо значение. Той се състои от три части – сградите на бившето националистическо управление и на президентското правителство са в центъра; на запад са разположени канцеларията на временния президент Сун Ятсен, Секретариатът, Западната градина и Щабът на главното командване, а на изток – Мемориалният храм Тао и Лин и изложбата на културни реликви и документи от резиденцията на Лиандзианския вицекрал. Живописен парк в традиционен китайски стил отморява погледа сред всички тези строги и тържествени постройки. Днес комплексът е отворен за света като Нандзински музей на китайската нова история. Солидната крепостна порта в западен стил е построена на мястото на древната след формирането на националистическото правителство през 1929 г. Трите арки се затварят с железни решетъчни врати, внесени от Франция. Каменните лъвове – пазители от двете й страни са свидетели на много важни събития от китайската история.Влизаме в просторен двор, в дъното на който порта с висок праг в познатия ни вече стил ни отвежда из тайните лабиринти на властта. През династията Мин това място на два пъти е било дом на палати на благородници, а по време на Цин династията тук е била канцеларията на вицекраля на Лиандзиан. Властниците от различни епохи са си харесали това убежище и то е претърпяло множество метаморфози през вековете.Китайците обичат да онагледяват с картини и скулптури важните моменти от своето минало. Така и чужденците добиват представа за мистериозните личности, стояли начело на страната.Тръгваме от 1853 г., когато тайпинските селски революционни сили, водени от Хон Сиуцуан (китайският Ивайло), окупират Нандзин (тогава Тиандзин) и установяват режима, наречен Кралството на небесния мир. Дворецът е разширен и превърнат в палат за Хон – Палатът на Небесния крал. Историческите документи говорят, че той се е усамотявал в палата, рядко е излизал навън и е прекарвал много време в писане, рисуване и калиграфия. Това са подобаващи занимания за истинския мъж – според конфуцианския идеал мъжът трябва да е философ и поет преди всичко, за спорт и физическа сила не се споменава...От този стар кладенец са черпили питейна вода за хората, обитавали кралската резиденция по време на Тайпинското Небесно кралство. Питейната вода и днес е проблем за Китай. Водата от водопровода не се пие – и в домовете, и в учрежденията се ползва бутилирана вода от апарати. Това е мястото, където Небесният крал е преглеждал официалните документи и е обсъждал държавните дела.През 1864 г. войската на император Цин си възвръща Нандзин. Главнокомандващият Джън Гуофан наредил повечето от дворцовите сгради да бъдат срутени до основи и на тяхно място били издигнати нови – канцеларията на генерал – губернатора в съответствие с правителствения протокол.След революцията Синхай от 1911 г. Сун Ятсен полага клетва в Двореца като временен президент на република Китай, това е първият републикански режим в страната. Скоро Китай навлиза във военна диктатура и дворцовият комплекс официално не се използва до 1927 г., когато Северният поход на Куоминтан (КМТ – най-старата политическа партия в страната, основана от д-р Сун Ятсен) превзема Нандзин и превръща Двореца в щаб на националистическото правителство.Преди японците да окупират Нандзин през Втората китайско-японска война (1937 – 1945 г.) председателят на националистическото правителство Чан Кайши отвежда министрите в Чончин и сградата е превзета от Уан Дзинуей, който сътрудничи на японците. След японското отстъпление през 1945 Чан Кайши се връща у дома (той е родом от