4, 5 декември– Св. Варвара,Св. Сава
В българския традиционен календар има множество празници, чиито древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата наша празнично-обредна система съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се откроявава от този на останалите народи.
Българските народни празници са разделенини на две големи групи – есенно-зимни и пролетно –летни. Към първата група на традиционните ни празници спадат денят на светците Св.Варвара, Св. Сава и Св. Никола. С тях започва цикъла на зимните празници.
Според народното вярване Св. Варвара и Св. Сава са две сестри, а Св. Никола е техен брат.
Денят на Св. Варвара се празнува на 4. декември. Народът я възприема като покровителка на болестта шарка. За това на този ден не се споменава това име. За да я умилостивят старите хора са я наричали Баба шарка, Лелята и други такива епитети. Обикновено на този ден в някои райони на страната се коли кокошка. Това често се е срещало в Тракия. Заради това този ден там се е наричал и кокошиден. Пак там в празничната вечер се стопаните кадят за първи път къщата си, затова тази вечер за тях е първата кадена вечер. Но това важи само за Тракия. В останалите райони на страната това става на Игнажден (20.12). За тракийци това се пада втората кадена вечер,т.е това се извършва около Коледа, когато е кулминацията. Всъшност Коледа е най-големия зимен хпистиянски празник и народа празнува подобаващо. Трета и последна кадена вечер е срещу Нова година (Суроваки).
На празника на Св. Варвара в Западна България се извършват определени ритуали, чийто главно действащи лица са малките деца и това съвсем естествено, тъй като именно те най-често са се разболявали от шарка. Те обикалят къщите. Тези деца се наричат Варварици. В българския традиционен календар денят на Св.Варвара е известен и като Женска Коледа.
На следващия 5.12. българите почитат Св. Сава. Както вече беше спонетато още в самото начало, народът сваща Св. Сава като сестра на Св. Варвара. На негo ден се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок,т.е. змия.
6 декември – Никулден
Никулден е празник в чест на св. Николай Чудотворец, който се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение. Ето защо българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Мореплавателите, рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на св. Никола.
Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”. Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.
Българите почитат св. Никола и като семеен и родов покровител, пазител на дома, имота и стоката. На неговия празник се организират масови тържествени чествания, познати като “служба”, “светец”, “оброк”, “наместник” или “слава”. Преди обед няколко моми и ергени тръгват по къщите на своите роднини и ги канят на вечерната служба. В Западна България ги наричат “службари”. Любопитно е, че на службата пристигат само мъже, при това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като вдига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!” След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на гости в дома на следващия роднина и така до сутринта, докато се обходи целия род. Често към групата се присъединяват и по-млади мъже, които подкрепят почерпилите се службари, които в троянския край наричат “пияни старци”.
Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост. Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги наблюдават отстрани и правят своя избор за бъдеща съпруга и снаха.
9 декември – Св. Ана
Няколко дена след големия християнски празник Никулден българската православна църква отбелязва денят на Св. Ана. Според Библията Св. Ана е майката на Дева Мария. На Зимна Св. Ана църквата чества нейното зачатие. Нашия народ нарича този празник Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
В някои райони на страната на този ден се извършват гадателски практики, които са характерни за празника Игнажден. За разлика от нега на Зимна Св. Ана полазниците обикновено са деца-най-често малки момичета. Народът вярва, че малките деца са все още невинни души, които не са способни на лоши постъпки.
Този празник се почита също от врачките и магьосниците.Те правят различни заклинания на този ден. Според народното поверие за да е силна една магия, тя трабва да се е направена на нивата. По това те до някъде приличат на бродниците, които от своя страна, чрез магии отнемат силата и плодородието на чуждите ниви.
Много хора в миналото са вярвали, че в нощта срещу празника на Зимна Св. Ана магьосниците, чрез своите умения са сваляли луната. Пак според хорското мнение те много по-трудно я връщали на предишното и място.
За да се предпазят от зли магии хората на този ден са приготвяли какранени кръстове, чрез тях са гонили всички лоши духове.
Като се има моментното състояние на обществото мога да кажа, че то не се различавало много от това от предишните векове. И днес има хора, които магически умения, а също така и такива, които се страхуват от магии и имат пълно право за това
12 декември– Св. Спиридон
Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон.
Легендата разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница, мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват и с тухла държящ в дясната ръка. Поради това Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Той също е закрилник и на козарите.
Според народната вяра Св. Спиридон е покровител и на кожните болести. За да го умилостивят – жените родопчанки приготвят специални обредни хлябове, които раздават за здраве. Тези обредни действия много напомнят обредите, които се извършват на празника на Св. Харалампи (Св. Хараламби), който се чества на 11. февруари и който е разпространен главно в Северна България.
Освен този хляб жените от Благоевградския край замесват пити. Те са предназначени за домашните животни. Те им се дават, за да бъдат здрави. Но най-вече такава обредна пита се дава на конете. И този ритуал има аналог в нашата традиционно-обредна система. Тези действия се извършват на празника на Св. Влас, който от своя страна покровителства болеста влас. В миналото домашните животни много често са се разболявали от нея. Така в желанието си опазят своя впрегатен и не само пригатен добитък хората правят какво ли не за да умилостивят светците покровители на тези болести. Така обричат специалния обреден хляб за здравето им.
На този ден празнуват предимно хора, които носят името на светеца - Спиридон. А и също така и Спиро, Върбан и други производни на това име.
20 декември – Игнажден
Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. той е разпространен в цялата етническа територия на България.
На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец.
Макар, че този празник се празнува в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско).
Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ” полазване “На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни.
Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “
В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се среща и в Западна България.
На самия Игнажден полазника се черпи с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения ” Игнажденски кравай “, който се приготвя специално за този ден. Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник.
Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на него ден не работят особенно младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат.
Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.
Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец. А самата благословия се явява магически заклинание за благополучие и проспeритет, които е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди.
25 декември – КОЛЕДА
Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично-обредна система.
На този ден се извършват ритуали и обреди, които свързани с посрещането на Коледа.
На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости.
Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прикъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла.
Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен.
Празничната трапеза не се раздига до сутринтта на Коледа.
В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.
Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари.
Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.
По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот. Те всъщност преминават от едно обществено положение, което се свързва до голяма степен с тяхното възрастово израстване. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.
Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите.
В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.
Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.
Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.
25 декември– 6 януари – МРЪСНИ ДНИ
В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както в много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни.
Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление ( Йордановден ) – 6.01 ст. Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли ( около 3 часа сунтринтта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях, като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Според народното поверие, от главата до предните си крака каракоджоло има човешки черти, а другата половина от неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджола го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли - тогава този дух губи своята сила.
Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека каракнджоло, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и други. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновенния човек. Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетка или вдовица. За да стане вещица, тя трабва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. То трябва да е снесено преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мишниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпи в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва в след полунощ в опачница ( воденица, чието ветло се обръща на обратно ). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище. Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали, вещицата от този момент нататък придава душата си на дявола. От него получава тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек.
Освен от вещиците хората се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора. Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се прещат и тези хора, които са умрели от насилсвена смърт или от дълбока старост. Вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези които са погребани неокъпани. Старите хора смятат, че вампирът е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощта и прави пакости през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове. След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структора на тялото, като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самият глог трябва да е заченат и роден в събота.
През тези зимни нощи, наред с кароконджола, вещиците и вампирите, навън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са сръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна. Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Тези пилета са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца. Както при вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка за да й напокостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. За това народът предприема различни начини за предпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива.
За разлика от навите, в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ. В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или чял човек в основите на мост, чешма и други. Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то мостът или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майстора тогава примерва с пръчка сянката на жертвата и я вгражда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена, умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това. Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазидания е бил грешен, душата ( сянката ) му излиза едва след 32 години. В началото вградената сянка илиза през ноща, като се явява в образа на починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома, тя пее.
Освен чрез лика на обречения човек, сянката приема и образи на различни животни. Тя се появява под формата на някое животно, тогава когато покрай мястото където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който и е причинил това зло, тя го убива. Животните, в чийто образ се въплатява вградената сянка, старите хора наричат таласъми. Във втория случай, народът представя таласъмите като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители на заровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успели да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил, без последният да пострада при определени условия. Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие.
От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората. Някои от тях, макар и да им правят пакости, не причиняват физическа смърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове, нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така че караконджоло и другите лоши сили не са могли да ги нападат. Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.
В много от вярванията на българите се преплитат по стари представи за видимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцката и тракийска религиозна система. Пример за това мога да посоча преставата на нашия народ за караконджоло. Образа на това сръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, които са полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис, които понякога правят различни пакости. В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярвания на траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот и за пътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е било гладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен с препятствия, за да намери покой. Тези два примера ни довеждат на мисълта, че въпреки християнството, което сме приели, в нашите религиозни представи са се съхранили част от религиозния мироглед на древните народи.
27 декември – Стефановден
С този празник фактически завършват коледните празници.
За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година.
Третият ден на Коледа. Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.
ЛАДУВАНЕ
В ладуването участват само момичета; отдава се почит към богинята на любовта Лада и нейнея брат - близнак бог Ладо и се извършват гадаения за любов и женитба. Названието идва от обръщението повтаряно в обрядните песни: "Ой Ладо, Ладо, момиче младо!" Вечерта срещу празника на 31 декември, момите донасят от извора или от кладенеца "мълчана вода" в нов бял медник (бакърен съд), в който хвърлят пръстени, закачени за китки и овес или ечемик. Покриват с червено було медника и го оставят да пренощува под розов храст или на овощно дръвче, под звездите. На сутринта момиче с живи родители, облечено като булка (т.е. в богато извезана носия с червено було; бялото се е използвало от славяните за траур!) вади китките с пръстените, а останалите пеят "ладанки" - кратки заклинателни песни - припевки, с които предвещават за женитбата и жениха на момичето, над чийто пръстен пеят. Например: "Жълто було трески сбира" (Момичето скоро ще се омъжи); "Зряла дюля и презряла" (Ще се омъжи стара); "Сам си здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак) и т.н. Всяка мома си взима малко ечемик (овес) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. Ако водата замръзне през нощта, годината ще е здрава и плодородна. Накрая се играе общо хоро. Обрядът може да се извършва също и на Гергьовден и на Еньовден.
