Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм, завършва с деня на Св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил. В представите на хората Св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на Св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница, той хвърля огнени стрели срещу ламите. В образа на Св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун. На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел. Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове. Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа. Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други. Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея, ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата, българинът ú посвещава тези празници. Така на тях той принася жертви, които имат същата цел, а тя е умилостивяване на природните стихии.